Какви са политическите наративи в социалните мрежи през периода 30 март - 5 април?

Най-полемични постове на седмицата

Класацията ни за най-полемични постове показва кои публикации в социалните мрежи (Facebook, Instagram, TikTok и др.) комбинират негативен тон и послания с широк рийч и многобройни споделяния. Най-полемичните постове за седмицата 30 март - 5 април са:

Личността, която очевидно доминира в предизвикващото полемики съдържание, е лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев. Той е автор на водещите публикации в три от седемте дни, цитиран е в четвърта (в поста на novini.bg от 5 април) и е обект на атака в пета (в поста на Асен Василев от 4 април).

В своите изказвания Радев определя санкциите на ЕС срещу руския петрол като проява на „самоубийствена“ политика (31 март) и обвинява политическите сили от „сглобката“ - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ - в задкулисно сътрудничество (3 април). Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов на 2 април твърди, че ЦИК ще изпрати в Турция машини за гласуване, за да фалшифицира изборите там, и намеква, че президентът Ердоган ще помогне на Радев.

Споразумения България-Украйна и темата за украинския език

Споразуменията между България и Украйна стават повод за два от водещите полемични постове. В единия (от 1 април) лидерът на ПБ Румен Радев критикува споразумението за сигурност, подписано от служебния премиер Андрей Гюров, и обвинява кабинета, че се готви да предостави 17 милиона на Украйна „без да пита никого“. В другия (от 31 март) официалният профил на „Възраждане“ пита потребителите дали искат децата им „да учат украински език в училище“ - най-широко стигналата публикация през седмицата.

Твърдението, че България се задължава да въведе изучаване на украински език в българските училища, влиза в 326 публикации в периода 30 март - 5 април. На 4 април служебният министър на образованието проф. Сергей Иванов отхвърля твърдението като невярно по време на гостуване в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ, след което темата заглъхва.

Публикацията на „Възраждане“ от 31 март е най-полемичният пост за деня с коефициент 9.4, с 19,8 хил. интеракции и 172 споделяния. Прави впечатление високата ангажираност от споделяне в група на привърженици на Румен Радев (371 интеракции).

В същия ден депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев пуска свързан пост (16,6 хил. интеракции), в който се твърди, че освен украински език, в българската образователна система се предвижда и пренаписване на учебни и исторически материали с цел добавяне на „украински образователен компонент“. Публикацията получава разпространение в неговия Telegram канал и оттам в други - предимно с проруска насоченост.

Сред авторите се открояват два канала, които са части от по-големи мрежи за разпространение на съдържание с руски уклон. Единият е част от мрежата Pravda, която агрегира автоматизирано съдържание от руски източници и го пресподеля на множество езици. Другият е част от международната група Druschba/Druzhba FM, за която се смята, че се ръководи от инфлуенсъра Сергей Филберт и блогърката Алина Лип. Техният канал споделя публикацията в канала на ПП „Възраждане на Отечеството“, партията на санкционирания по „Магнитски“ Николай Малинов.

Повече активност в споделянето се наблюдава в два различни часа: в 12:29 постът се разпространява в пет канала - трите проруски и два антинатовски - а в 17:40 водещият автор по брой публикации (3) го споделя в три канала с по-скоро конспиративна насоченост.

Класация на политиците по влияние в социалните мрежи

Коефициентът на влияние (Impact score) класира политиците на базата на това доколко популярни в социалните мрежи са постове от техните официални профили и постове от други профили, които ги споменават по име.

Продължаваме да следим как този показател еволюира при лидерите на петте партии и коалиции, които според социолозите със сигурност ще бъдат част от следващия парламент, както и при водачите на други четири политически сили, борещи се за влизане.

Данните за седмицата от 30 март до 5 април показват спад или застой при почти всички следени политически лидери. При много от тях се касае за завръщане към стойностите от началото на март, а пиковете около старта на кампанията (20 март) се оказват краткотрайни.

В тазседмичния топ 15 се наблюдават няколко размествания. Отпадат лидерите на по-малки политически сили като „Сияние“ (Николай Попов) и „България може“ (Кузман Илиев), а на тяхно място се появяват лица от коалициите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Посещението на председателя на Народното събрание Рая Назарян в Украйна за втората парламентарна среща на върха в Буча я издига до пето място, изпреварвайки партийни лидери като Делян Пеевски (ДПС) и Костадин Костадинов (Възраждане).

За първи път в класацията попада Габриел Вълков от коалиция „БСП-Обединена левица“. През седмицата Вълков дава интервю за YouTube канала на Мартин Карбовски, в което заявява нуждата от силна лява партия и критикува подписаното споразумение между България и Украйна.

Друго ново име е Анна Бодакова - едно от младите лица на протестите от декември 2025 г. и кандидат за народен представител от ПП-ДБ. Тя е единственият политик от топ 15, чието име се споменава в постове с положителен тон по-често, отколкото с отрицателен.

Реакции спрямо европейския механизъм за бързо предупреждение

Активирането на европейския механизъм за ранно предупреждение в контекста на предстоящите избори в България - и интерпретациите на неговите функции - стават повод за нова вълна наративи в българското и рускоезичното информационно пространство.

Между 4 и 5 април в българския Telegram две групи от канали разпространяват пост от канала на медията efir info, който препубликува публикация във Facebook на писателя Веселин Стаменов, в която механизмът е описан като инструмент за налагане на цензура на българския народ от Брюксел. На 4 април публикацията на efir info от 11:28 се споделя в 13:22 едновременно в шест канала - идентични с тези, участвали в разпространението на поста на „Възраждане“.

Темата е отразена и в медии от Руската Федерация. „Московски комсомолец“ излиза със статия, че българското правителство се е свързало с кабинета на Кая Калас с молба да се заглушат големите социални мрежи и да се идентифицира чуждестранно вмешателство, най-вече от Русия или Китай. Статията включва интервю с Олег Бондаренко - представен като експерт по Балканите - според когото действието е вследствие на страх от победа на президента (2017-2026) Румен Радев.

Друга статия с внушения за вмешателство от европейските власти се разпространява в молдовски издания и Telegram канали, цитирайки социолога Живко Георгиев - според когото членството на България в ЕС не е решило проблема с бедността, а приемането на еврото е довело до поскъпване, в някои случаи над два пъти по-високо отколкото в Германия. Статията получава значителна видимост от публикация на бившия вицепремиер на Молдова Александър Муравски (251 интеракции).

Нови информационни интерфейси

Прогнозните пазари за изборите в България

Продължаваме да следим нови информационни вертикали, които тепърва набират популярност в България и имат потенциал да служат като алтернативен метод за измерване на обществените нагласи. Към сутринта на 6 април отворените пазари остават осем, но общият обем нараства с близо 38% до $273 хиляди, а ликвидността им се увеличава с 11,5% до $396 хиляди.

Най-големият пазар остава този за прогнози относно крайния победител. Вероятността за победа на „Прогресивна България“ се оценява на 93%, срещу 6% за ГЕРБ-СДС и по-малко от процент за останалите политически сили.

Не се наблюдават значителни изменения и в пазара за маржа на победа. Вероятността коалицията на Румен Радев да спечели с преднина от 5 до 10 процента пред втората сила е оценена на 44%, което до голяма степен отговаря на най-новите социологически проучвания.

Българският избирател и големите езикови модели

През тази седмица тествахме каква информация биха получили българските избиратели, ако се консултират с голям езиков модел (LLM) по въпроса за кого да гласуват. Този път избрахме българския модел BgGPT Chat, разработен от института INSAIT, чиято трета версия беше представена в края на март. Чрез свободната версия симулирахме няколко паралелни разговора, за да не бъдат отговорите повлияни от други взаимодействия.

Разработихме четири социално-психологически профила на хипотетични български избиратели - ляво-носталгичен, либерално-космополитен, консервативно-националистически и наказателно-протестен. Към всеки разработихме по пет въпроса (четири положително и един отрицателно формулиран). В настоящия доклад включваме резултатите за първите два профила.

Във всеки разговор BgGPT Chat отказва да даде директни указания за коя партия да се гласува, но предлага списъци от партии с релевантна към въпроса информация, с предупреждения да се проверяват фактите. Едновременно с това присъствието или липсата на определена информация показва, че избирател би получил непълни или потенциално подвеждащи отговори.

Някои от програмите, цитирани от BgGPT Chat, не съществуват - например „Програма Редови домове“ на ДПС или „Програма Живот Без Сянка“ на ИТН. Въпроси будят и данните за очаквания средногодишен икономически растеж при различни партии.

На отрицателно формулирания въпрос BgGPT Chat прави уточнението, че не може да прогнозира какво „ще“ извършат партиите в бъдеще, и посочва тези, които често са били обвинявани в корупция: ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП - единственото споменаване на социалистическата партия в целия диалог.

Чат-ботът допълва, че „на базата на публични източници и анализи към април 2024 г.“ партиите ГЕРБ и ДПС могат да подкопаят демократичните процеси чрез корупция, злоупотреба с власт и ограничаване на медийната свобода.