Какви са политическите наративи в социалните мрежи през периода 6-12 април?

Най-полемични постове на седмицата

Класацията ни за най-полемични постове показва кои публикации от социалните мрежи (Facebook, Instagram, TikTok и др.) комбинират негативен тон и послания с широк рийч и многобройни споделяния. Най-полемичните постове за седмицата 6-12 април са:

През изминалата седмица се наблюдава по-голямо разнообразие сред авторите и темите на най-полемичните постове. Партия „Величие“ оглавява авторската класация (2 поста), благодарение на телевизионните участия на двама кандидати за народни представители - Павел Стоименов (7 април) и Йордан Мицикулев (8 април).

На 6 април водачът на „Сияние“ Николай Попов призовава за участие в протеста срещу корупцията в пътищата пред Съдебната палата в Плевен (8 април) - датата на заведеното срещу него дело за клевета. На следващия ден, по време на дебат в bTV по тема „Регионалното развитие и инфраструктура“, Павел Стоименов обвинява ГЕРБ-СДС в лицето на Николай Нанков в корупция в пътния сектор.

Друга силно полемична публикация от 7 април е свързана с участието на лидера на „Прогресивна България“ Румен Радев при Мартин Карбовски. В нея се отправят обвинения към ПП-ДБ, че чрез задействания механизъм за ранно предупреждение коалицията цели да дискредитира и открадне изборите и да удължи управлението на служебния кабинет по „румънския модел“.

На 9 април Радев призовава българите да гласуват „с чисто сърце и по съвест“ за „свобода, солидарност и справедливост“. На 10 април журналистът Кеворк Кеворкян критикува призива на президента Илияна Йотова да не се насаждат страхове за предстоящите избори като нелеп - изтъквайки задействането на европейската система за бързо реагиране и подписването на споразумението за сигурност с Украйна. Публикациите на Асен Василев (11 април) и Анна Бодакова (12 април) са свързани с медийни участия и изтъкват приоритетите на ПП-ДБ. Лидерът на ДПС-НН Делян Пеевски е обект на атака от двамата автори.

Класация на политиците по влияние в социалните мрежи

Коефициентът на влияние (Impact Score) класира политиците на базата на това доколко популярни са постовете от техните официални профили и колко често постове от други профили ги споменават по име.

При лидерите на петте водещи сили продължава понижението на седмична база. Най-драстичен спад (−1648 точки) се наблюдава при лидера на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, който отстъпва мястото си в класацията на председателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

Сериозно е и понижението при Румен Радев - най-слабата му седмица от началото на наблюдението; тазседмичният коефициент е точно три пъти по-нисък от рекордния връх в седмицата 15-22 март. Коефициентите на четиримата по-малки лидери се сближават: Крум Зарков (БСП) се свлича до най-ниската си стойност от началото на март и е изпреварен от Ивелин Михайлов („Величие“) и Николай Попов („Сияние“).

Наратив за похитените избори по „румънски сценарий“ в Telegram

По време на интервю за Мартин Карбовски, Румен Радев обвинява ПП-ДБ в опит да дискредитира предстоящите избори по подобие на „румънския модел“ - реферирайки към решението на румънския Конституционен съд да обяви спечелените от Калин Джорджеску избори на първи тур за невалидни. Според лидера на „Прогресивна България“, чрез задействането на европейската система за бързо реагиране ПП-ДБ цели да удължи управлението на служебния кабинет.

Изказването се разпространява в 14 публикации в Telegram в периода 6-11 април, а реакцията не е едностранчива. В най-ранната публикация (6 април) като жертва на „румънски сценарий“ е посочена партия „Величие“, а не Радев. В периода 7-8 април постовете са пряко обвързани с изказването на Радев, а от 9-11 април теорията за „кражба“ на изборите по „румънския модел“ се обсъжда без да се назовават конкретни партии.

Публикациите идват от канали и медии с различна насоченост: канали с националистически или конспиративен уклон (ВЕЧНА БЪЛГАРИЯ, ЧИСТОКРЪВНИТЕ тоест НЕваксинираните - ХОРАТА С ЧИСТА КРЪВ), канали на политически партии (ПП „Има такъв народ“) и техните привърженици („Възрожденци зад граница“), както и медии (aferaBG). Тук присъства и българското крило на прокремълската мрежа InfoDefense, ръководена от санкционирания проруски блогър Юрий Подоляка.

Количеството публикации, разпространени чрез координирано споделяне, е малко - откроява се високата активност (3 поста) на един потребител, привърженик на „Възраждане“, който обвинява лидера на „Прогресивна България“ в плагиатстване на идеи от партията на Костадин Костадинов.

Нови информационни интерфейси

Прогнозните пазари за изборите в България

С наближаването на изборите осемте свързани с тях пазара в платформата Polymarket се активизират. Общият им обем се удвоява от $273 хил. до $545 хил., докато ликвидността ($462 хил.) отбелязва ръст от 17%.

Коефициентите показват, че потребителите смятат изхода за предрешен: шансовете на „Прогресивна България“ за първо място се оценяват на 98%, за второ място на ГЕРБ-СДС - 95%, а третото място на ПП-ДБ - 78%. Залозите, че следващият премиер ще е Румен Радев, се котират на 91%.

Шансовете на БСП се оценяват на 66%, с което се затвърждава прогнозата за шестпартиен парламент, а изгледите за останалите претенденти се оценяват като минимални.

Българският избирател и големите езикови модели

Продължаваме симулираните разговори с българския модел BgGPT Chat, този път с консервативно-националистическия и наказателно-протестния хипотетичен избирател. От отговорите на модела към консервативно-националистическия избирател напълно отсъстват коалиция „Прогресивна България“ и партия „Величие“, а на тяхно място се появяват неактивни към момента политически играчи - „Обединени патриоти“, „Новото време“ и „Български възход“.

Симулираният диалог с наказателно-протестния профил започва колебливо - чат-ботът отказва първите два въпроса. Едва когато бива попитан за партия извън „задкулисието“, BgGPT Chat посочва реални формирования и заключава, че макар никоя политическа сила да не е напълно „непокътната“, най-близо до това определение е ПП-ДБ.

В четирите разговора ГЕРБ се споменава 41 пъти - лидер по обем на натрупаното медийно съдържание. Следва ДПС с 33 споменавания; БСП и ПП-ДБ делят трето място с 24. По-малките партии от 51-вия парламент почти отсъстват („Величие“ - 1 път; МЕЧ и АПС - нито веднъж), докато няколко формирования извън парламента („България може“, „Пряка демокрация“, „Български възход“, „Обединени патриоти“, „Изправи се.БГ“, „Вън от ЕС и НАТО“) се появяват.

BgGPT Chat продължава да проявява очакваната, но притеснителна, тенденция да илюстрира отговорите си с позовавания на несъществуващи програми, инициативи и законопроекти.