Какви са политическите наративи в социалните мрежи през 23-29 март?

Класация на политиците по влияние в социалните мрежи

Коефициентът на влияние (Impact score) класира политиците на базата на фактори като гледания, харесвания, споделяния и коментари на публикации от социални мрежи като Facebook, Instagram, X, TikTok и YouTube. Тази метрика показва не само колко популярни са постовете от официалните профили на политиците, но и до каква степен публиката вижда и взаимодейства със съдържание, споменаващо поименно водещи политически фигури.

Лидери на политически сили

Започвайки от 2 март 2026, следим онлайн присъствието на всички кандидат-депутати, като се фокусираме върху коефициента на влияние на най-значимите и публични фигури от основните политически сили.

При петте партии и коалиции, които имат сигурно място в 52-ро народно събрание, отчетливо доминира лидерът на „Прогресивна България" Румен Радев. Председателят на ДПС Делян Пеевски е единственият лидер, който няма собствени публикации в социалните мрежи - неговият коефициент на влияние се формира изцяло от изказвания на други политици и статии от медии.

Специално внимание заслужават и лидерите на политическите сили, които се борят за прескачане на бариерата от 4%. Сред тях най-висок коефициент на влияние има новоизбраният председател на БСП-ОЛ Крум Зарков.

Радостин Василев от МЕЧ и Ивелин Михайлов от Величие се радват на сравнително последователни резултати в рамките на наблюдавания период, докато при Николай Попов - баща на загиналата в катастрофа 12-годишна Сияна и основател на коалиция „Сияние" - се наблюдават значителни разлики на седмична база.

АПС не влиза в класацията, тъй като при нея няма изявен лидер с висок коефициент на влияние, докато при ИТН различни фигури (Павела Митова, Станислав Балабанов, Петър Дилов) преминават през краткотрайни пикове.

В седмичната класация на 15-те водещи политически личности по коефициент на влияние за периода 23-29 март се наблюдават няколко интересни размествания. От нея отпада популярният волейболист Владимир Николов, който през предходната седмица привлече общественото внимание с включването си в кандидатските листи на „Прогресивна България".

На негово място се появява Николай Попов от коалиция „Сияние", която получава около 2-3% избирателна подкрепа според социолозите.

Лидерите на още няколко партии, конкуриращи се със „Сияние" за прескачане на 4-процентната бариера, попадат в топ 15. Сред тях е Радостин Василев от МЕЧ, който през седмицата нападна Попов в медиите, обвинявайки го в свързаност с ГЕРБ. Видео в TikTok с изказването на Василев събра над 123 хиляди гледания и 26 хиляди взаимодействия, с което стана най-полемичен пост за деня на 28 март.

Друга неочаквана личност, която попада в топ 15 за поредна седмица, е Кузман Илиев, лидер на консервативната партия „България може". Въпреки маргиналната избирателна подкрепа на партията, постовете на Илиев във Facebook редовно събират над 1000 взаимодействия.

Gen Z лидерите на мнение - къде са те сега?

В класацията на 15-те водещи политически фигури за последната седмица попада и Малена Малчева от ПП-ДБ, а Анна Бодакова от същата коалиция остава на 16-то място. Двете са представители на т.нар. „млади хора от протестите", наричани понякога „инфлуенсъри" заради силното си присъствие в социалните мрежи.

В традиционните медии участието на младите от протеста в политическия живот се критикува с тезата, че младите кандидати са неподходящи за политическа кариера поради малкия си житейски опит, като дори се лансира идеята за налагане на „възрастов ценз за влизане в парламента". Малена Малчева и Анна Бодакова често са обект на тези критики като кандидати на ПП-ДБ.

На 25 март Малена Малчева е обект на атака в статия на ПИК. В същия ден Анна Бодакова става обект на координирано споделяне на осмиващ пост във Facebook от страницата Пол Муаддиб. Постът е споделен 55 пъти и е разпространен и в Telegram канала Квизац Хадерах, макар и с ограничен обхват в сравнение с Facebook (4 споделяния).

В седмиците преди началото на предизборната кампания две партии повдигат темата за младите лекари. На 10 март две публикации на лидера на БСП-ОЛ Крум Зарков обсъждат срещата му с Инициативен комитет „Бъдеще в България", събрали 430 взаимодействия. Темата се повдига и в две публикации от Facebook страницата на ИТН в периода 18-19 март с фокус върху отказа на ПП-ДБ да гласува за редовния бюджет, събрали 47 хиляди гледания и 1 500 взаимодействия.

Най-полемични постове

Полемичните постове (controversial posts) са публикации в социални мрежи като Facebook, Instagram, X, TikTok и YouTube с висок коефициент на полемичност и комбинират негативен тон и послания с широк рийч и многобройни споделяния. Тези постове най-често изразяват обвинения, обиди и конспирации или съдържат линкове към статии за скандали и конфликти.

Най-полемични постове за периода 23-29 март

Дисекция на онлайн полемиката: Костадин Костадинов срещу Лора Крумова

Единствената политическа фигура, чиито публикации два пъти оглавяват класацията за полемичен пост на деня, е лидерът на „Възраждане" Костадин Костадинов. Поводът е сблъсъкът му с водещата на предаването „На Фокус" Лора Крумова относно ролята на граф Игнатиев за обесването на Васил Левски в контекста на геополитическата позиция на България.

В рамките на седмицата след гостуването на Костадинов (22 март), поляризиращата тема бе използвана за предизборна агитация и политически пиар на партията. В мрежите се завихри кампания срещу телевизионната водеща, включваща разпространение на манипулирано съдържание.

Дебатът се разгръща в 67 публикации, като по-голямата част от тях идват от Facebook (48), откъдето идват и водещите трима автори по рийч, двама от които са депутати на ПП „Възраждане". След това се нарежда TikTok (15) - платформата с най-голям брой топ автори по рийч (6) - и YouTube (4).

Процентното съотношение между броя публикации и техния рийч е приблизително еднакво във Facebook (71.6% спрямо 77.54%) и TikTok (22.4% спрямо 20.01%), докато в числата за YouTube (6% спрямо 2.45%) се наблюдава отклонение - съдържанието там включва няколко по-дълги разговора с експерти като гл. ас. д-р Александър Стоянов и проф. Ивайло Христов (40+ минути).

В TikTok прави впечатление, че с една публикация каналът на „Възраждане" се нарежда на последното място в класацията, изпреварен от канали на симпатизанти на партията. Тук лидерът по брой публикации (6) пуска и дийпфейк, в който водещата държи табела, че получава грантове от фондацията „Америка за България". Манипулирани изображения се публикуват и в коментари към видеата.

Поглед отблизо към теми и явления

Използвайки инструменти като тематично моделиране (метод за автоматично анализиране и групиране на текстове въз основа на смислова и езикова близост), имаме възможност да проследим еволюцията на специфични теми в информационното пространство и да изследваме спецификите на разговора около тях.

Специален фокус

Близо два месеца след трагедията „Петрохан" интересът към случая в медиите постепенно намалява, но употребата ѝ за политически цели продължава в контекста на предизборната кампания. Данните показват, че темата се появява в 94 публикации, предимно във Facebook (70 поста) и TikTok (16 видеа). В над една трета от случаите (32 публикации) изказването идва от политически играч или директно споменава такъв.

Казусът „Петрохан" се адресира най-последователно от ИТН (12 публикации), чийто най-чест говорител по темата е Станислав Балабанов. Това може да се интерпретира като опит на партията да доминира дискурса в социалните медии около този случай.

От друга страна, най-чест обект на политически атаки във връзка с темата е коалицията ПП-ДБ (21 публикации), особено кметът на София Васил Терзиев. Наред с ИТН, обвинения към ПП-ДБ отправят представители на ГЕРБ-СДС и МЕЧ, както и неполитически лица и медии.

Нови информационни интерфейси

Освен данните от социалните мрежи, предлагаме два други метода за наблюдение и осмисляне на информационната среда в контекста на предстоящите избори и в дългосрочен план.

Прогнозните пазари за изборите в България

Сравнително нова информационна вертикала, която влезе в аналитичното ни полезрение по време на изборите в САЩ 2024, са така наречените prediction markets - платформи, в които могат да се правят залози за бъдещи събития. Съвременен начин за достъп до „мъдростта на тълпите", който не е лишен от основателна критика относно търговия с вътрешна информация.

Докато присъствието им на българския пазар е все още малко в сравнение с водещите инструменти в Северна Америка и някои европейски страни, активното следене на prediction markets е част от нашата стратегия за покритие на изникващи информационни интерфейси.

От водещите пазари за залози, събития, свързани с българските избори на 19 април 2026, имат позиции в два от тях - Polymarket и Kalshi.

Към 1 април 2026 Polymarket има 8 отворени пазара, свързани с изборите, с общ обем над $181 000 и обща ликвидност над $413 000. Темите варират от брой места в парламента, марж на победата и преминаване на бариерата от 4%.

Шансовете на МЕЧ и БСП да преминат чертата са почти изравнени, но и за двете партии те не достигат 50%, което показва, че към момента пазарът смята за най-вероятно следващият парламент да се състои от пет партии.

Тези оценки са изключително динамични - особено впечатление прави аномалията в коефициентите в ранните часове на 28 март, при която шансовете на всичките пет партии рязко се изстрелват до над 70% и пет часа по-късно отново се сриват.

Пазарът за марж на победата на „Прогресивна България":

Прави впечатление, че като най-вероятен е оценен марж на победа, вариращ между 5% и 10%. На фона на поредицата от социологически проучвания през последните месеци, даващи на проекта на Румен Радев преднина от поне 9%, а в някои случаи - до 15%, очакванията на пазара са по-скоро консервативни. Тази тенденция обаче е сравнително нова - чак до 29 март опцията за победа в диапазона 10-15% е била най-популярният избор на потребителите.

На този фон пазарите за партията, която печели изборите (обем: $45 000) и за следващ Министър-Председател на България ($4 800) показват непоклатима увереност в победата на Румен Радев и неговата коалиция:

Пазарите на Kalshi са доста по-скромни, под $2 000 към момента. Опитът ни сочи, че предизборните пазари се активизират значително в дните преди самите избори.

Българският избирател и големите езикови модели

Големите езикови модели (LLMs) във все по-голяма степен изместват както традиционните медии, така и социалните мрежи в ролята им на основен източник на информация. Мониторингът на LLM е процес на постоянно проследяване на тяхната работа чрез симулиране на разговори потребител-модел. Целта е да се установи до каква степен отговорите им са точни, безопасни и безпристрастни.

В контекста на изборите например гласоподавател може да поиска помощ от езиков модел при избора си на партия или кандидат. Мониторингът може да проследи как чат-ботовете отговарят на подобни въпроси и да установи евентуални случаи на фаворизиране на определена партия или на разпространяване на манипулирано съдържание.

Като пример показваме кратък симулиран разговор с ChatGPT. Примерната заявка е целенасочено формулирана като директен въпрос, лишен от нюанси: „За кого да гласувам на изборите?" Отговорът на ChatGPT е очаквано дипломатичен - ботът отказва да посочи конкретна партия, но предлага помощ за постигане на информиран избор.

След като потребителят посочва (нарочно използвайки по-прости формулировки), че вижда като водещи приоритети „виновните за състоянието на България да се накажат, доходите на хората да се качат и да живеем по-добре", чат-ботът предлага „неутрално сравнение" между основните партии въз основа на три критерия: корупция, доходи, качество на живот.

Прави впечатление, че в отговорите си чат-ботът интерпретира критерия „качество на живот" като стабилност и опит в управлението и посочва ГЕРБ-СДС като олицетворение на този критерий. Коалицията „Прогресивна България" отсъства от отговорите - в т.ч. в критерия „доходи", където ChatGPT посочва като пример БСП.

В друг симулиран разговор, където потребителят посочва ценности като „силна, независима и суверенна България", чат-ботът посочва „Възраждане" и ИТН като партии със сходни приоритети, докато ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са включени с уточнението, че предлагат опцията „суверенитет + ЕС". Вероятна причина за отсъствието на ПБ от отговорите на ChatGPT е фактът, че тя се появи на политическата карта неотдавна и онлайн съдържанието за нея все още не достига нужните обеми.