Как Телеграм реагира на натиска за референдум за еврото

От старта си през 2013 година Телеграм е напълно изолирана от централизирано модериране платформа, което я прави популярен канал за отправни точки на дезинформационни кампании.

Предложеният от президента референдум за влизането на България в Еврозоната получи неизненадващо широк отзвук в традиционните медии, но реакциите в новите канали за информация показват микротенденции с потенциал да се разгърнат в кампании.

Този доклад е генериран от Identrics AI и валидиран от нашите експерти.

1. Мета

Telegram дискусията за референдума за еврото през първите шест дни след изказването на президента обхваща 384 публикации от 68 канала и 92 автори. Средната дължина от 176 думи подсказва за преобладаващо аргументирани постове за социална мрежа.

Вътрешните връзки (t.me) са 49, което показва умерена мрежова активност. Външните източници са насочени основно към сайтове (90 линка) и социални мрежи (23 линка), най-вече YouTube, което показва координираност с видео средата.

2. Кой говори

В дискусията за референдума за еврото в Telegram активността е разпределена между 68 канала, но реалната тежест се концентрира в малка група от тях. Моделът на поведение е познат: малък брой водещи източници задават тона на разговора, докато множество канали с ниска активност формират „опашка".

Макар да има канали като „Привърженици на Възраждане Chat" и Informiran.net с голям брой публикации, тяхното реално въздействие е ограничено от ниския брой преглеждания и реакции. В същото време канали като „НИЕ - наРОД ИСТИНА ЕДИНеНие" (името е сменено на ZOV за peфepeHдyM) и „ЗаЕдно Варна" успяват с по-малко постове да акумулират десетки проценти от видимостта.

На ниво автори, присъствието на персонализирани акаунти (като Сърнела Воденичарова и Тодор Беленски) показва хибриден модел между анонимни колективи и публично видими акаунти. Често тези автори пишат в няколко канала едновременно, което говори за координирана активност или за естествена популярност в рамките на съмишленически групи.

3. Емоции и реакции

Видове реакции

Реакциите в Telegram са меметични по функция - 👍 преобладава като реакция по подразбиране и може да се изключи при анализи. Честите 🤔, 🤡 и 🤣 показват иронична критика. Наблюдават се потенциални емотикони със скрито послание (dog whistle).

Визия на Топ 5 канали по видимост

Петте най-видими канала в Telegram около наратива за референдума за еврото споделят обща визуална стратегия, съчетаваща национална символика, носталгична естетика и популистка меметика.

• „НИЕ - наРОД ИСТИНА ЕДИНеНие" - аватар с мотиви от българското знаме, често комбиниран със стилизирани шрифтове, напомнящи ръкопис или историческа типография. Внушава автентичност и „глас на народа", насочен срещу елитите. Позиционирането на българския флаг с езическия символ на бог Тангра над знамето на ЕС подсказва противопоставяне.
• „ЗаЕдно Варна" - използва регионална и национална символика: морски вълни, слънце, флагове. Визуално се позиционира като местна гражданска инициатива, но с ясно изразена патриотична реторика. Цветовата гама е топла и земна, за разлика от по-агресивните контраканали.
• „Хъшове Chat" - аватарът препраща директно към възрожденските хъшове, с ретро стилизирани изображения и символи на борбата за независимост. Често съчетава визуален език от исторически плакати с модерни мемове, създавайки ефект на „събудена национална съвест".
• „Za ПраVдa България Chat" - аватарът акцентира върху латинската буква Z, превърнала се във визуален символ на руската инвазия в Украйна и маркер на проруски настроения. Наред с нея присъства черно-оранжевата „Георгиевска лента". Силният визуален акцент върху контрастиращи цветове и графити елементи напомня за алтернативни медии и протестна култура.
• „ЗаЕдно… в конспирациите Chat" - хумористично-меметична естетика, често с визуални алюзии към конспиративни теми (илюминати, НЛО, матрица). Провокативни визуали, омаловажени чрез ирония и самоирония.

4. Телеграм отвътре

Визуализацията на вътрешните връзки в Telegram мрежата показва ясно изразена звездообразна структура (hub-and-spoke), в която каналът SMIlanova заема централно място. Останалите канали (Behind the Government Chat, ТАРЛЕЖ Chat, SMilanova Periscope и др.) са свързани директно с него, но не и помежду си.

Графиката визуализира взаимоотношения на взаимно усилване: множество периферни канали насочват трафик и внимание към централния източник, който вероятно консолидира и координира основния наратив. Такава архитектура е типична за йерархични мрежи с централизирано управление на съдържанието.

Множество канали участват в синхронизирано публикуване: идентично съдържание се появява едновременно в три или повече канала, понякога публикувано в една и съща секунда. По време на шестдневния период на наблюдение документирахме 24 такива координационни събития, включващи 36 различни канала и чата. Най-поразителният случай се случи на 9 май, когато единадесет канала публикуваха идентично съобщение само в рамките на две минути.

5. Телеграм навън

Връзки към социални мрежи

YouTube представлява около 96% от външните социални връзки, което утвърждава ролята му на основен канал за задълбочено съдържание (видео анализи, интервюта). Липсата на значим обем от Facebook или Instagram връзки подсказва, че се цели различна публика или че се следва специфична комуникационна стратегия.

YouTube линковете играят съществена роля като източник на външно съдържание и придават визуален контекст и авторитет на публикациите. Макар да се споделят предимно като URL-и, самата платформа автоматично генерира превюта (thumbnails), които каналите използват стратегически.

Връзки към уебсайтове

Сайтът faktibg.com е източник на над 30% от всички външни връзки, което показва доверие към локални алтернативни медии. Съществуват сериозни индикации, че този сайт е създаден и списван от същия екип, който стои зад informiran.net - друг добре познат източник на дезинформация и руски наративи. Включването на утвърдени сайтове като btvnovinite.bg и bnr.bg е по-скоро тактически ход с цел повишаване на легитимността.

6. В заключение

Анализът на Telegram дискурса около предложението за референдум за еврото очертава информационна екосистема с ясна йерархия и концентрирана видимост. Макар множеството канали и автори да създават впечатление за плурализъм, реалното въздействие се разпределя в малък брой централни хъбове, които диктуват наратива и координират разпространението.

Тактиките за легитимиране разчитат както на вътрешно препращане между доверени канали, така и на външни линкове към YouTube и алтернативни новинарски сайтове, които действат като усилватели на достоверност. Визуалната култура - от емоджита до YouTube скрийншоти - е внимателно подбрана, за да съчетае емоционален заряд с познати формати.

В крайна сметка, структурата и динамиката на това информационно пространство показват привидна, но всъщност контролирана децентрализация - с множество входове към единен наратив, поднесен на аудиторията през различни визуални и социални канали.