Коефициент на влияние, прогнозни пазари и изборни резултати

Официалните резултати от вота на 19-ти април ни позволяват да приключим поредицата от доклади „Изборна Обсерватория“, завършвайки с обобщение и оценка на различните подходи, които приложихме през последните няколко седмици. В навечерието на предсрочните парламентарни избори започнахме проекта с намерението да изследваме иновативни подходи, чрез които да измерим присъствието на основните политически играчи в информационното пространство.

Установихме кои са най-обсъжданите кандидати в социалните мрежи и до каква степен залагат на полемичен език. Наблюдавахме прогнозните пазари, за да определим доколко могат да се използват за предсказване на изборните резултати, и тествахме каква информация би получил българският избирател от големите езикови модели.

Коефициент на влияние: за кого говорят социалните мрежи?

Формулираната от Identrics ключова метрика „коефициент на влияние“ (Impact score) класира политиците на базата на присъствието им в социалните мрежи, като взема под внимание не само публикациите от техните официални профили, но и постове от други профили, които ги споменават по име. Висок коефициент на влияние показва, че даден политик присъства широко в онлайн разговорите, без значение дали е активен участник или обект на дискусия.

Включени са само регистрираните кандидати за народни представители за парламентарните избори на 19-ти април. Изследването обхваща периода от 2-ри март до 19-ти април 2026 г. - седем седмици преди вота.

Прави впечатление, че коефициентът на влияние на голяма част от лидерите (измерен в хиляди пунктове) много точно отразява изборния резултат на техните партии и коалиции (измерен в проценти). Така например Румен Радев води класацията с коефициент от малко над 45 хиляди, а водената от него „Прогресивна България“ получава 44,6% от гласовете. Минималната разлика между Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС) и Асен Василев (ПП-ДБ) напълно отразява изключително близките резултати на втората и третата политическа сила.

При председателя на ДПС Делян Пеевски коефициентът на влияние се формира почти изцяло от споменавания на името му в публикации на други политици и медии, докато той самият не е активен в социалните мрежи. По тази причина неговият личен коефициент от малко над 9 хиляди пункта няма пряка корелация с резултата на партията му (7,1%).

Наблюдава се и тенденцията лидерите на някои политически сили като „Възраждане“ (Костадин Костадинов), МЕЧ (Радостин Василев), „Величие“ (Ивелин Михайлов) и „Сияние“ (Николай Попов) да се радват на лична популярност онлайн, която не успява напълно да се трансформира в гласове.

Тоталното предимство на Румен Радев не е изненада на фона на впечатляващата изборна победа на неговата коалиция. В рамките на мониторинговия период председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев постепенно намалява преднината на Бойко Борисов от ГЕРБ-СДС и дори го изпреварва в последните две седмици преди вота. Тази онлайн тенденция намира потвърждение и в окончателните резултати: ГЕРБ-СДС изпреварва ПП-ДБ с по-малко от 0,8%, при положение, че социологическите проучвания от последния месец показват преднина от порядъка на 7% до 12%.

„Прогресивна България“

Повечето от останалите личности в челната десятка могат да се разделят на две категории: политици и експерти, свързани с назначените от Радев служебни правителства (Иван Демерджиев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Антон Кутев) и известни спортисти, които участват в листите (волейболистът Владимир Николов, плувецът Петър Стойчев, каратистката Ивет Горанова).

ГЕРБ-СДС

В ролята си на Председател на Народното събрание Назарян се оформя като най-разпознаваемото лице на ГЕРБ след Борисов. Най-голяма популярност в периода получават постовете, коментиращи нейната случайно уловена нецензурна реплика от парламентарната трибуна. Острият и полемичен стил на Делян Добрев му отрежда четвъртото място.

ПП-ДБ

Впечатление прави присъствието в челната десятка на две от младите лица на антиправителствените протести от края на миналата година: Анна Бодакова (ДБ) и Петър Танев (ПП). Фактът, че Бодакова получава над 6800 преференции и пренарежда листата на ПП-ДБ в 24 МИР, подсказва, че този подход навярно е донесъл позитиви на коалицията.

ДПС

Коефициентите на Стоянов и на следващите го Йордан Цонев и Станислав Анастасов се формират до голяма степен от медийното отразяване и потребителските реакции на техните остри обвинения срещу служебното правителство.

„Възраждане“

Значително влияние върху челната десятка има популярният журналист Мартин Карбовски, който в рамките на мониторинговия период публикува интервюта и изказвания на осем от политиците в класацията. Последните двама - Димитър Панайотов и Стефан Петров - са в листите на „Възраждане“ като представители на марксистко-ленинската организация Движение „23 септември“.

Полемичност: кои са горещите точки на разговора?

Друг показател, по който измерваме присъствието на политиците в социалните мрежи, е „полемичността“ (controversy). В рамките на официалната предизборна кампания (20-ти март - 17-ти април) проследихме най-полемичните постове на дневна база.

Класацията показва пълната доминация на Facebook сред социалните мрежи. Очевиден водач е лидерът на „Прогресивна България“, Румен Радев - цели осем от неговите постове оглавяват дневното класиране по критерия „полемичност“. Постовете съдържат обвинения към предходните правителства, описвани като „олигархия“, „корупционери“ и „сглобкаджии“. Към ПП-ДБ са отправени обвинения, че „съсипаха Конституцията и се опитват да опорочат изборите“ (17.04.), а Делян Пеевски е описан като „обикновен олигарх, който ще бъде свален от сцената“ (09.04.).

Другите двама партийни лидери с често полемичен тон са Асен Василев (ПП) и Костадин Костадинов (Възраждане). Костадинов заявява, че еврото е въведено заради „фалшиви данни“ (25.03.) и призовава за арест на подписалите споразумението с Украйна (02.04.).

Прогнозните пазари: как предсказаха изборите в България?

В рамките на официалната предизборна кампания следим пазарите в платформата за прогнози Polymarket. Общият обем на осемте пазара, свързани с българските избори, надхвърля $1,66 милиона в навечерието на вота - увеличение от над 740% в сравнение със стойността на пазарите към началото на кампанията, като само за последната една седмица общият обем на залозите се удвоява.

Тези разминавания показват, че макар и „колективният разум“ на участниците в прогнозните пазари да предоставя интересна перспектива към предизборните нагласи, той не е съвършен инструмент за предричане на резултатите. На този етап в България потребителите на Polymarket са малко на брой и принадлежат към сравнително ограничена демографска група, а често правят своите залози въз основа на медийно отразяване и социологически проучвания, които могат да бъдат непълни или подвеждащи.