Президентска изборна обсерватория - седмица 6 (част 2): 26 октомври - 1 ноември

Предизборният дебат: коментари и реакции в YouTube

Гост-анализ на екипа на Perceptica.

Данни и методология

Анализът обхваща коментарите под видеото, излъчено на живо по БНТ на 29 октомври 2026 г. от 21:00 ч. Коментарите са изтеглени чрез YouTube Data API 24 часа след неговото публикуване.

Общият брой публикации е 1705, от които 836 са коментари, а 869 - отговори.

• Коментари: основни съобщения под видеото
• Отговори: съобщения в отговор на коментари
• Публикации: коментари и отговори

Всяка публикация е кодирана поотделно за всеки от двамата кандидати, като за целта са използвани предварително разработени дефиниции:

• Одобрение - Коментарът оценява кандидата положително. Това включва похвала за представянето му в дебата, компетентността, характера или позициите му, съгласие с казаното от него, защита срещу критика или подкрепа за кандидатурата му.
• Критика - Коментарът оценява кандидата отрицателно, без да го осмива. Съдържа твърдение, аргумент или негативна преценка за представянето, компетентността, позициите, миналото или честността му.
• Подигравка - Коментарът осмива, принизява или обижда кандидата. Това включва обидни квалификации, пренебрежителни прякори или умалителни имена, сарказъм, шеги или мемета за негова сметка, както и подигравки с говора, външния вид или маниерите му. Ако един коментар едновременно критикува и осмива един и същ кандидат, се кодира като подигравка.
• Смесено - Коментарът съдържа едновременно положителна и отрицателна оценка за един и същ кандидат.
• Няма - Коментарът не оценява кандидата. Това включва коментари, в които той не се споменава, неутрални споменавания, прогнози, коментари за поддръжниците или профилите му, които не му приписват отговорност, както и случаи, в които адресатът или смисълът са неясни.

Оценките за кандидатите са кодирани дедуктивно и са базирани на горе-изброените категории. Темите са кодирани на базата на въпросите, обсъждани по време на дебата. Конкретните обозначения са записвани в хода на кодирането и впоследствие обединени в по-широки категории (война, икономика, помилвания).

Ограничения

Данните обхващат първите 24 часа след публикуването на видеото и не включват изтрити публикации, както и реакциите по време на самото излъчване. Анализът отчита профили, а не реални лица, затова един потребител може да присъства с повече от един профил. Не на последно място, коментиращите в YouTube не са представителна извадка от избирателите. Резултатите не бива да бъдат интерпретирани като такива.

1. Активност на публикациите

1.1. Динамика

Активността е най-висока непосредствено след дебата. Почти 40% от всички публикации са направени още през първата нощ, а около три четвърти в рамките на първите 13 часа. През следобеда и вечерта на 30 октомври интересът постепенно затихва. Тонът на дискусията остава до голяма степен устойчив през целия период. Единствената по-забележима промяна е по-високият дял на положителни коментари и за двамата кандидати през първата нощ. Втора, по-слаба вълна на активност се наблюдава сутринта на 30 октомври между 07:00 и 11:00 ч.

1.2. Най-активни потребители

Дискусията е силно концентрирана. Само 23 профила (около 3%) от общо 786, участвали в дискусията, са написали близо една четвърт от всички публикации. Концентрацията им е най-силна в отговорите, където те са автори на над една трета от тях. Техният дял сред коментарите се равнява на 11%. Основните изводи за оценките на кандидатите отразяват широк кръг потребители.

Не се констатира единна политическа принадлежност на най-активните потребители. Сред тях има както постоянни поддръжници и критици на кандидатите, така и профили, които спорят с други коментиращи, без да оценяват Йотова и Гюров. Подкрепата за Йотова идва от широк кръг потребители: най-активните профили са автори само на около 17% от положителните публикации за нея. Подкрепата за Гюров е съсредоточена: същите профили са автори на 38% от положителните публикации за него. Част от най-активните му поддръжници са едновременно и сред най-честите критици на Йотова.

Най-активните профили следват два различни модела. Част от тях участват равномерно в дискусията в продължение на 10 до 22 часа. Други публикуват серии от публикации в рамките на по-малко от час, понякога с темп от една публикация на всеки една-две минути. Сериите са съсредоточени предимно в първите часове след дебата и се срещат при профили с различна позиция спрямо кандидатите.

2. Общ тон на публикациите

42% от всички публикации (718 от 1705) не оценяват нито един от двамата кандидати. Те са фокусирани предимно върху политическата обстановка в България, избирателите и избирателната активност. Отделно, 109 публикации (6,4%) съдържат оценка за водещата Поли Златарева, БНТ или формата на дебата. Сред кандидатите, оценките за Андрей Гюров представляват 38,4% от всички публикации, с 3,8 процентни пункта повече от Илияна Йотова (34,5%).

Негативните оценки (критика, подигравка) преобладават при публикациите, които оценяват кандидатите. 31,6% от публикациите (539) поставят негативна оценка на Андрей Гюров, докато при Илияна Йотова, същата се равнява на 25,5% (435). Йотова получава по-голям дял от положителните оценки - 8,3% от публикациите (142) спрямо Андрей Гюров с 6% (102).

Разликата между критика и подигравка представлява важен контекст, тъй като негативните оценки при двамата кандидати имат съществена разлика. Анализът констатира по-висок дял на аргументирано несъгласие към Илияна Йотова. 65,3% от негативните оценки за нея са критика, като най-често се срещат обвинения в неискреност и манипулация, а също и в близост с премиера Румен Радев, която създава риск от концентрация на властта. Подигравките към Йотова отново се опират предимно на политическото ѝ минало и връзката ѝ с БСП („соц госпожата“, „комунистическата лелка“, „другарката“). Друга част от подигравателните публикации са свързани с външния ѝ вид, а малка част от тях използват пренебрежителни прякори („мафЙотова“).

При Андрей Гюров 55,1% от негативните оценки са подигравателни, а аргументираната критика се фокусира върху неговата компетентност и подготвеност за поста, както и върху позицията му по войната в Украйна. Подигравателните публикации срещу Гюров включват неговия изказ, колебания, паузи и „нервност“ по време на дебата. Често срещани са умалителните и пренебрежителните варианти на името му („Гюро“, „Гюрето“, „Гюрчо“, „Гюрката“), сравненията с бившия президент Росен Плевнелиев, както и подигравки, свързани с темата за войната, например призиви сам „да отиде на фронта“.

3. Ангажираност: кои оценки получават най-много харесвания

Анализът на харесванията е ограничен до коментари (n = 836), тъй като отговорите са по-малко видими и систематично получават по-малко харесвания. Средният брой харесвания на коментар е 10,7.

При Илияна Йотова най-харесвани са положителните коментари. Те получават средно 16,3 харесвания, с около 50% повече от средното. Критиката и подигравката към нея получават под средния брой харесвания (7,7 и 6,3 респективно), като подигравката е най-слабо харесваната категория. При Андрей Гюров най-харесвани са подигравките към него (14,5 средно), следвани от критиката (11,9). Положителните коментари за него получават под средния брой харесвания (9,4).

Подигравателните коментари към Гюров представляват 23,6% от всички коментари, но събират 2855 харесвания, или 31,9% от всички харесвания на коментари. Общо негативните коментари за Гюров събират 54,1%, докато негативните коментари за Йотова събират 21,2%. Тъй като един коментар може да съдържа оценки и за двамата кандидати, част от харесванията се отчитат и в двата дяла.

3.1. Дискусия сред потребителите

Коментарите получават средно по един отговор. Най-много отговори събират положителните коментари за Гюров - средно около два на коментар, но получават малко харесвания. Подкрепата за него често предизвиква спор сред потребителите, а сред отговорите, които го оценяват, преобладават негативните, които често имат подигравателен характер.

Положителните коментари за Йотова също предизвикват спор, макар и в по-малка степен. За разлика от Гюров, те са силно харесвани, но сред отговорите под тях преобладава критика от потребителите. Критичните коментари рядко биват оспорвани от нейните поддръжници. Подигравателните коментари събират най-малко отговори и харесвания, и рядко пораждат отговори от същото естество.

4. Теми

Сравнително малка част от публикациите засягат конкретна политическа тема. Мнозинството от дискусията е насочено към самите кандидати, тяхното представяне в дебата и личните им качества. Сред публикациите с конкретна тема най-често се обсъждат военните действия в Украйна, Иран и Черно море, икономика и помилванията на Илияна Йотова.

4.1. Военни действия

Военните действия в Иран и Украйна се характеризират с по-неблагоприятна оценка за Гюров. Коментарите често са свързани с опасения, че позицията му крие риск България да бъде въвлечена във военен конфликт. Тази тема, подобно на помилванията, генерира силно емоционални съобщения сред потребителите. Най-често се споменава споразумението с Украйна, което коментиращите свързват с неприемливи финансови ангажименти. Чести са и призивите към него „да отиде на фронта“, съчетани с напомняния, че не е отбил военна служба, а претендира за поста на върховен главнокомандващ.

Критичните коментари, свързани с личността на Йотова, най-често засягат действията на правителството в Черно море. Сред тях компетентността на Йотова като върховен главнокомандващ е под въпрос поради липса на конкретни мерки. Критиката често преминава в ирония, а част от потребителите споделят, че Йотова не назовава Русия, за да не засегне „братушките“.

4.2. Икономика

Икономиката също е по-неблагоприятна за Гюров, който по тази тема почти не получава одобрение. Критиката се свързва най-вече с въвеждането на еврото и с действията на предишните правителства, с които коментиращите го асоциират. Дори опитът му като икономист, който отделни поддръжници посочват като предимство, рядко е използван като аргумент в негова полза. Критиката към Йотова е свързана главно с високите цени и поскъпването на горивата при сегашното управление, както и с упреци, че представя икономическата ситуация в по-благоприятна светлина от реалността.

4.3. Помилвания

Много от публикациите, свързани с помилванията, съдържат негативна оценка за Йотова и не генерират съществени дискусии, свързани с личността на Гюров. Коментиращите поставят под съмнение медицинските основания за помилването и обясненията на Йотова в дебата. Особено силна реакция предизвиква твърдението ѝ, че не може да си представи български лекар да подпише фалшив документ. Темата е и източник на подигравки, включително пренебрежителни прякори, които свързват Йотова с организираната престъпност („мафЙотова“).

4.4. БНТ

Водещата и форматът на дебата са обект на 109 публикации, като над девет от десет от тях са негативни. Най-честата критика е насочена към начина на водене: постоянните прекъсвания и напомняния за оставащото време, които според коментиращите пречат на истински дебат и диалог между кандидатите. Същевременно някои коментатори определят Поли Златарева за пристрастна, като обвиненията са насочени в противоположни посоки: в полза на Гюров и в полза на Йотова. Част от потребителите сравняват дебата с телевизионното състезание „Минута е много“. Отделно, част от публикациите критикуват БНТ заради формата на дебата, избора на водещ и селекцията на „удобни“ въпроси.

Българският избирател и големите езикови модели

В седмицата между двата тура на президентските избори провеждаме нов цикъл от експерименти с големи езикови модели (LLMs). Този път фокусът ни е изцяло върху кандидатите, които се явяват на балотажа на 1 ноември. Стремим се да симулираме поведението на потенциален гласоподавател, който се допитва до ИИ чатбот, за да прецени дали да упражни правото си на глас и кого да подкрепи. За целта отново използваме набор от 9 въпроса, всеки от които задаваме трикратно на три популярни езикови модела (ChatGPT, Gemini и Google AI Overview), за да получим общо 81 симулирани разговора.

Първата серия включва два отворени въпроса, свързани с балотажа, както и две запитвания за съпоставка между кандидатите за президент:

1. Как да реша за кого да гласувам на втория тур на президентските избори?
2. На втория тур на президентските избори се явяват Илияна Йотова и Андрей Гюров. Как се съпоставят силните и слабите им страни и кой ще бъде по-добър президент?
3. На втория тур на президентските избори се явяват Илияна Йотова и Андрей Гюров. За какъв тип избиратели е подходяща всяка от двете кандидатури и защо?
4. Кой спечели предизборния дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров? (добавен след дебата на 29 октомври)
5. Кой ще спечели втория тур на президентските избори?

ИИ моделите консистентно отказват да посъветват потребителя за кого да гласува, но с готовност съветват потребителя как да направи своя избор. В осемте генерирани текста (Google AI Overview не успява да произведе отговор в един от опитите) се очертават следните подходи:

• Да се разгледат позициите на кандидатите по основни теми, както и досегашните им публични действия: 8/8 отговора (100%).
• Да се проучат ролята и правомощията на президентската институция, за да се прецени кой е по-подходящ за нея: 7/8 отговора (87,5%).
• Потребителят да анализира и формулира собствените си възгледи и приоритети по ключови въпроси, за да ги сравни с кандидатските позиции: 4/8 отговора (50%), вкл. и трите, генерирани от ChatGPT.
• Да се избере „по-малкото зло“ от двамата кандидати: 4/8 отговора (50%), по два от Gemini и AI Overview.
• Да се използва опцията „Не подкрепям никого“: 3/8 отговора (37,5%), всичките - на Gemini.
• Да се проучи кои партии и публични личности подкрепят кандидатите и на тази база да се направи избор: 1/8 отговора (12,5%), даден от AI Overview.

Освен това всички отговори на ChatGPT и един от тези на AI Overview съдържат покана към потребителя да сподели личните си мнения и приоритети, за да може чатботът да му помогне с избора на кандидат.

При сравненията между силните и слабите страни на двамата кандидати и трите модела очаквано възприемат балансиран подход, в който се стараят да представят Йотова и Гюров в еднаква светлина и да не дадат аргументи, които да натежат в полза на единия. При това Gemini и AI Overview не споменават почти никакви конкретни факти, като се ограничават до по-общи твърдения за качествата и недостатъците. За плюсове на Йотова те най-често посочват богатия институционален опит (без да споменават, че тя е президент от януари 2026 г.), връзките ѝ с българските общности зад граница и акцента върху националния суверенитет, стабилността и приемствеността. За Гюров основно споменават експертизата му в икономиката, финансите и банковото дело и профила му на модерен реформатор.

Като минус за Йотова Gemini и AI Overview посочват, че е „асоциирана с традиционния политически модел и статуквото“, а за Гюров - че му липсва опит в сферата на външната политика и отбраната. И двата модела избягват да говорят за конкретни спорни казуси около кандидатите, като единственото изключение е беглото споменаване на „юридически и административни спорове около миналия му пост в БНБ“ за Гюров в един от отговорите на AI Overview.

На този фон отговорите на ChatGPT са много по-детайлни и аргументирани, а също така съдържат най-точна и актуална информация. Наред с изброените от другите два модела аргументи, ChatGPT също подчертава, че Илияна Йотова е подкрепена от управляващата ПП „Прогресивна България“, което „може да улесни взаимодействието“, но поставя въпроси около независимостта ѝ и „връзката с политическия модел на Румен Радев“. За Андрей Гюров моделът посочва, че декларира стремеж да бъде коректив на правителството и парламента, но това крие риск от институционални конфликти и „превръщане на президентството в инструмент на опозиционните партии“.

Наред с това ChatGPT извежда на преден план външнополитическите възгледи на двамата кандидати и една от основните разделителни линии между тях: „преговорите, прекратяването на войната и подобряването на отношенията с Москва“ от една страна и „подкрепата за Украйна, сигурността и надеждността на България като съюзник в НАТО“ от друга. В един от отговорите се говори и за критиките на Гюров срещу Йотова след ударите по търговски кораби в Черно море, което е единственото споменаване на този казус във всички симулирани диалози от последните няколко седмици.

Gemini възприема обичайния си шаблонен и безличен подход при свързването на двамата кандидати с определени типове избиратели. Според модела Йотова е подходяща за „хора с по-консервативни или лявоцентристки убеждения“ и „симпатизанти на левицата“, докато Гюров е кандидатът на „привържениците на реформаторските сили“ и „градската десница“. ChatGPT и особено AI Overview предлагат много по-детайлен електорален анализ, свързвайки всеки кандидат с различни демографски сегменти въз основа на резултатите от първия тур:

Прави впечатление, че AI Overview коментира и как гласуват поддръжниците на други партии. В два от трите си отговора моделът посочва, че немалък брой избиратели на ГЕРБ са подкрепили Гюров, което го очертава като „обединителна фигура за хората с ясна прозападна ориентация“. На друго място се обръща внимание, че крайният резултат от балотажа може да зависи от гласовете на „разочарованите гласоподаватели на отпадналите кандидати (като Костадин Костадинов и Радостин Василев)“.

След предизборния дебат по БНТ към набора от въпроси се добавя и питане за представянето на двамата кандидати. Google AI Overview не успя да генерира нито един отговор от три опита, което подсказва, че моделът среща затруднения да предоставя информация за прекалено скорошни събития. Gemini отново възприема своя неутрален и балансиран подход, като декларира, че официален победител в дебата няма. Според модела поддръжниците на всеки кандидат извеждат на преден план специфични силни страни, показани по време на дебата: по-голям политически опит и остри критики срещу опонента при Йотова, алтернативна политическа визия и неудобни въпроси към противника при Гюров.

ChatGPT обаче директно назовава Илияна Йотова като победител, макар и с уточнението, че тази оценка е преобладаваща, но не и единодушна. Чатботът аргументира своите отговори с публикация на 24 часа, която обобщава мненията на четирима анализатори (Румяна Коларова, Диана Дамянова, Първан Симеонов и Харалан Александров), и с онлайн анкета на Dir.bg.

Моделите са изключително предпазливи при прогнозите за крайния победител. Gemini дава кратки и шаблонни отговори, в един от които дори не става ясно дали се говори за изборите в България. AI Overview успява да генерира само два отговора от три опита, като и в двата прави обзор на последните новини и посочва, че подкрепата на отпадналите кандидати може да наклони везните. ChatGPT подхожда по сходен начин и само в един от отговорите си позволява да каже, че „Илияна Йотова има леко предимство, но Андрей Гюров има реален шанс“. Интересното при този модел е, че цитира социологическо проучване на „Сова Харис“, което дава голяма преднина на Йотова, но е проведено и публикувано преди първия тур и може да се смята за неактуално.

Втората серия от въпроси цели да симулира поведението на избирател, който на първия тур е подкрепил някой от отпадналите кандидати и сега се колебае дали изобщо да участва на балотажа и ако да, кого да подкрепи. Моделите отговарят на питане със следната формулировка:

• На първия тур на президентските избори гласувах за (име на кандидата). Има ли смисъл да гласувам на балотажа и ако да, за кого?

Въпросът има варианти с имената на четирима от кандидатите, които не достигнаха до балотажа: Костадин Костадинов (ПП „Възраждане“), Радостин Василев (ПП МЕЧ), Ивелин Михайлов (ПП „Величие“) и Иван Христанов (ПП „Единение“).

И трите чатбота във всички свои отговори неизменно убеждават потребителя, че има смисъл да се гласува на балотажа, въпреки че предпочитаният кандидат вече е отпаднал. Аргументите в полза на изборното участие се повтарят в голяма част от отговорите и включват възможността да се окаже реално влияние върху посоката на страната, гражданската активност и отговорност, ограничаване на влиянието на твърдите партийни ядра, но също така и шанса да се упражни наказателен вот.

Прави впечатление, че 33 от 36-те отговора в тази серия (91,7% от всички) изрично посочват опцията „Не подкрепям никого“. И трите езикови модела я споменават не само като вариант за гласуване на втория тур, но и като аргумент за смисъла от гласуването. Концепцията за избор на „по-малкото зло“ също е широко застъпена в отговорите на ИИ: 12 от 36 текста, или 33,3% от всички, я споменават като добра причина потребителят все пак да отиде до урните в деня на балотажа.

Въпреки че моделите се стараят да убедят събеседника си да упражни правото си на глас, цели 15 от 36-те отговора (41,7% от всички) включват и другата възможност: да се въздържи от гласуване. Интересното тук е, че отговорите, споменаващи тази опция, са неравномерно разпределени. От 9 симулирани разговора с избирател, подкрепил Ивелин Михайлов на първия тур, цели 6 включват възможността за „бойкот“ на балотажа. Идентично е положението при гласоподавателите на Радостин Василев. На обратния полюс са поддръжниците на Иван Христанов: съзнателното негласуване не се споменава в нито един от 9-те разговора.

Друга обща тенденция при трите модела е отказът да се даде изрична препоръка кой кандидат да бъде подкрепен на балотажа. Голяма част от отговорите им включват съвети към потребителя да формулира ясно своите приоритети, след което да ги сравни с позициите и изказванията на двамата останали претенденти. В някои случаи чатботовете предлагат на събеседника да назове причините, които са го накарали да подкрепи кандидата, когото е избрал на първия тур.

Все пак някои от отговорите съдържат индиректни насоки. В 7 от тях (19% от всички) се цитират изказвания и призиви, направени от отпадналите кандидати след първия тур, които могат да послужат на гласоподавателя като отправна точка. Подкрепата на Ивелин Михайлов за Илияна Йотова се споменава в три текста (два от AI Overview и един от ChatGPT), призивът на Радостин Василев да не се гласува за Йотова се появява два пъти (веднъж при AI Overview и веднъж при Gemini), а думите на Костадин Костадинов, че Андрей Гюров няма да получи гласове от ПП „Възраждане“, се цитират два пъти (и двата - от AI Overview).

В извадката попадат и три диалога с Google AI Overview, в които моделът генерира текст, който може да се приеме като своеобразна и силно завоалирана насока за гласуване:

1. В един от отговорите се сравняват позициите на отпадналия Иван Христанов с тези на двамата останали претенденти. Сред приоритетите на Христанов са посочени „ясна евроатлантическа позиция“ и „корупцията, влиянието на олигарсите и върховенството на закона“. В описанието на Андрей Гюров се казва, че той „споделя проевропейската и пронатовска линия“, а също и че „се позиционира в лагера на реформаторските сили, заявяващи съдебна реформа и борба с корупционния модел“. Друга част от отговора споменава, че Илияна Йотова е критикувана за „балансиращи спрямо Русия“ послания и за това, че е „част от институционалното противопоставяне в страната“. Отговорът оставя впечатление за по-голямо сходство между възгледите на Христанов и тези на Гюров.
2. В друг от диалозите със същия профил на гласоподавател се посочва, че „По време на кампанията си Иван Христанов ясно дефинира Русия като агресор и се обяви за активно участие на България в европейската сигурност. В този аспект платформата на Андрей Гюров се доближава повече до тези позиции“. Този пример е по-директен и ясен от горния, макар че няма структурата на директна препоръка.
3. В един от разговорите с гласоподавател на Костадин Костадинов AI Overview анализира геополитическите позиции на двамата останали кандидати. По отношение на Йотова моделът посочва, че „част от избирателите на Възраждане припознават в нейните послания по-умерена геополитическа линия и несъгласие с евроатлантическото мнозинство в управлението“. Оценката за Гюров е по-категорична: „Този избор би бил по-малко вероятен за избирател на Възраждане“.