Президентска изборна обсерватория - седмица 4 (част 1): 12-18 октомври

Класация на политиците по влияние в социалните мрежи

Коефициентът на влияние (Impact Score) класира политиците на базата на това доколко популярни в социалните мрежи са постове от техните официални профили и постове от други профили, които ги споменават по име. Коефициентът не измерва подкрепата, на която се радва даден политик в социалните мрежи, а само степента, до която присъства в онлайн дискурса. Новини и публикации, които представят някой политик в отрицателна светлина, могат да повишат коефициента му, ако наберат голяма популярност.

Сравнението между двете седмици (5-11 октомври и 12-18 октомври) показва видимо понижаване на общия коефициент на влияние в социалните мрежи при основните кандидат-президентски двойки за сметка на други кандидати, при които разликата в стойностите е по-малка (Радостин Василев, Николай Ненчев) или се наблюдава ръст във влиянието (Ивелин Михайлов). Общият спад в стойностите на основните двойки може да сигнализира за спад в политическия и обществения интерес към водещите теми, които са продължение на дискурса от предходния период, а именно сигурността на страната и региона в контекста на новите атаки на кораби в Черно море (13 октомври), както и новото развитие по казуса с помилването на Огнян Атанасов (12-14 октомври).

Текущият президент на България Илияна Йотова отново заема лидерската си позиция, макар че резултатът ѝ намалява от 9196 на 6846 (25.6%). Нейното влияние се дължи на новини и дискусии около искането за провеждане на извънредно заседание по темата за помилването на „Петричкия Ескобар", полемиката около предизборните ѝ обещания да не изпраща български войници в Украйна, протестите срещу Радев и Йотова, както и публикации за предизборната ѝ кампания в страната. Нейното влияние допринася за видимостта на двойката Йотова-Вълчев, която запазва преднината си спрямо останалите опоненти.

Проевропейският кандидат за президент Андрей Гюров запазва второто си място в класацията, макар че бележи спад в стойностите, от 2440 на 1732 (29%). Това се дължи на негови изказвания относно мерките за осигуряване сигурността на страната в контекста на атаките на дронове и общото поскъпване на живота в страната. Вицепрезидентът му Георги Кандев бележи най-сериозния срив сред основните фигури спрямо предходния период (79.6%), от 1018 на 208, като тази седмица той се нарежда на предпоследното място. Сред новините, които допринасят за неговото влияние, е дискусията около несъстоялия се предизборен дебат между него и Вълчев в ефира на Българската национална телевизия (БНТ).

Тандемът на ПП Възраждане също отбелязва спад във влиянието си тази седмица спрямо предходната. При Костадин Костадинов разликата е по-отчетлива, от 764 на 363 (52.5%), докато при Петър Волгин е от 324 на 300 (7.4%). За текущите стойности допринасят изказвания на Костадинов за атаките на дронове и темата за мигрантите, както и новини относно срещи със симпатизанти на партията в рамките на предизборната му обиколка.

През изминалата седмица Ивелин Михайлов отбелязва съществен скок в стойностите си и засилва присъствието си в онлайн дискурса. Докато в класацията за 5-11 октомври той е на 8-ма позиция с 409 точки, през следващата седмица резултатът му почти се удвоява и достига 792 точки, с което се изкачва до 3-то място. Този отчетлив ръст се дължи на големия му брой медийни участия, авторски публикации във Facebook страниците на ПП Величие и Михайлов, както и новината за развоя на делото срещу съпругата му Вася Михайлова за укриване на данъци и осигуровки.

При Николай Ненчев се наблюдава вторият най-отчетлив спад за периода, от 358 на 79 или 77.9%. Присъствието му в седмичната класация се дължи на негови коментари относно новите атаки с дронове и въпроса за сигурността на България. Десетата позиция отива при противоречивия кандидат за президент Венцислав Ангелов, с прякор Чикагото, който използва непристоен език и реч на омразата по време на участие в ефира на БНТ, след което водещите прекратяват интервюто.

Някои от наблюденията и закономерностите, описани по-горе, са нагледни и при проследяване на движението на коефициента на влияние на основните кандидати и техните кандидат-вицепрезиденти в рамките на изтеклата седмица. Повтаря се и тенденцията, при която разглежданият период започва със скок в стойностите, след което траекториите на линиите тръгват надолу. Този модел може да се дължи на наличието на по-засилен медиен и онлайн интерес в началото, който отслабва с напредването на седмицата.

При стойностите и траекторията на линията на сочената за фаворит Илияна Йотова отново се наблюдава отчетлива разлика спрямо регистрираните от останалите кандидати. През новия период дневните стойности отново бележат най-висок пик в началото на седмицата (13 октомври), последван от спад, като нисходящото движение е по-плавно в сравнение с периода 5-11 октомври. Пикът съвпада с новината за новите атаки над кораби в Черно море, липсата на кворум за извънредното заседание относно помилването на Огнян Атанасов, както и дебатът около наличието на две версии на интервюто на Илияна Йотова за БНТ, който става причина за проверка от журналиста Теодора Станимирова, част от платформата за проверка на твърдения Factcheck.bg.

Траекторията на линията на Андрей Гюров е стабилна, като отново се наблюдава по-малък спад в стойностите в края на седмицата. За пика от 14 октомври допринасят негови коментари за липсата на мерки от страна на правителството относно общото поскъпване на живота в страната. Линията на кандидата му за вицепрезидент Георги Кандев е ниска, като траекторията ѝ е близо до тези на кандидатския тандем на ПП Възраждане, Костадинов-Волгин.

При Костадинов-Волгин също отсъстват по-отчетливи пикове или отклонения в траекториите им. По-високи стойности при Костадинов идват по линия на негови изказвания за износа на оръжия за Украйна, както и публикация на медията Блиц, в която лидерът на ПП Възраждане твърди, че двамата му опоненти, Йотова и Гюров, са били в контакт с американския посланик в Гърция Кимбърли Гилфойл, която подаде оставка на 13 октомври след повдигнати обвинения в неподходящо поведение.

Най-полемични постове на седмицата

Класацията ни за най-полемични постове показва кои публикации от социалните мрежи (Facebook, Instagram, TikTok и др.) комбинират негативен тон и послания с голямо въздействие (impact) и многобройни споделяния (измерени към 12:00 в понеделник след края на анализираната седмица). Най-полемичните постове за всеки ден от седмицата 12-18 октомври са:

Най-полемични постове, 12-18 октомври

През изминалата седмица не се наблюдава отчетлива промяна спрямо двете водещи полемични теми, противоречивото помилване на наркотрафиканта Огнян Стефанов от действащия президент Илияна Йотова (2 публикации) и новите атаки в Черно море, в контекста на позицията на България спрямо войната в Украйна (4 публикации). Припокриване се открива и при някои от най-активните автори по тези теми - ПП Продължаваме промяната и техният лидер Асен Василев, както и лидерът и кандидат за президент на Възраждане Костадин Костадинов. В някои от публикациите отново се наблюдава тенденцията актуалните събития около въпроса за сигурността в Черно море и региона да се използват от кандидат-президенти и публични личности за предизборна агитация.

На 12 октомври Facebook страницата на ПП Продължаваме промяната пуска публикация за насроченото за 13 октомври 2026 г. извънредно заседание относно помилването на „Петричкия Ескобар" от действащия държавен глава Илияна Йотова. Последвалата новина за провала на извънредното заседание и блокирането на внесеното предложение за промени в закона, предвиждащи решенията за помилване да се публикуват в „Държавен вестник" (14 октомври), също влиза в седмичната класация.

Две публикации на журналиста Мартин Карбовски от 14 октомври критикуват ПП ПП-ДБ в контекста на изборите и позицията им спрямо войната в Украйна. Първият пост (64.9) представлява препубликуван пост от личната страница на Делян Добрев, симпатизант на ПП Възраждане. В изказването си Добрев твърди, че въпреки липсата на доказателства за атаките в Черно море, тандемът Гюров-Кандев би изгонил руския посланик, с което България „сама се обозначава като вражеска за Русия държава" и определя нападенията като „украинска провокация". Другият пост (64.3) е взет от личната страница на Здравко Василев, победителят в първото издание на риалити формата „Биг Брадър". Василев отправя нападки към ПП ПП-ДБ, в които твърди, че тяхна победа на изборите би довела до военна мобилизация. В по-ранни публикации той призовава страната да запази „активен неутралитет" и критикува изтеглянето на ударения кораб „Челси-3".

Ден по-рано (13 октомври) Костадин Костадинов коментира новите атаки над търговски кораби в Черно море в контекста на президентската надпревара. По негови думи Йотова и Гюров „категорично подкрепят политиката на ЕС, както и санкциите", докато лидерът на ПП Възраждане се представя като „различен избор", който е против санкциите и износа на оръжие за Украйна. В края на изявлението си той се обръща към симпатизантите си с призив да го подкрепят на предстоящите избори.

На 14-15 октомври Илияна Йотова е критикувана от представители на ПП Продължаваме промяната и ПП Демократична България за изказването си (14 октомври) в Бургас, в което се позиционира като кандидатът, който няма да допусне изпращането на български войници на фронта в Украйна. Лидерът на ПП Продължаваме промяната Асен Василев (14 октомври) и депутатът на ПП Демократична България Анна Бодакова (15 октомври) напомнят за приетата на 21 февруари 2025 г. от 51-вото Народно събрание декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Двамата уточняват в чии правомощия е взимането на това решение и обвиняват Йотова в разпространението на лъжи. От своя страна Бодакова напомня, че приетата декларация е подкрепена от тогавашната коалиция ПП ПП-ДБ, което свидетелства за позицията на двете партии по този въпрос.

Последните две водещи по въздействие публикации идват от Facebook страницата на медията Свободна точка. В събота (17 октомври) на фокус е предложението на кандидата за вицепрезидент на Илияна Йотова, Кирил Вълчев, за приемането на Закон за българския език относно надписите на български език и българските шрифтове. Медията припомня изказване на Йотова, че ще „пази кирилицата", без да уточни кой е източникът на заплахи спрямо нея. Сходни изказвания на настоящия президент се наблюдават на 8 и 13 септември, като втората дата е свързана с нейно телевизионно участие, по време на което повдига темата за опоненти на кирилицата и тяхно изказване, че „кирилицата ни отдалечава от цивилизационния свят". Анализ на журналиста Васил Хаджийски от Factcheck.bg опровергава наличието на такова публично изказване от страна на български политици от най-новата съвременна история на България.

Действащият президент е обект на критика и в последния пост за седмицата. Публикацията включва откъс от интервю на журналиста Катерина Василева с политолога доц. Милен Любенов. По време на разговора им те обсъждат изказването на Йотова, в което тя се позиционира като „българския президент на мира" и предложението ѝ страната да инициира „коалиция на мира". Гостът коментира това определение като подвеждащо предвид липсата на пряка роля на България във войната в Украйна и също така изтъква нуждата страната агресор да има желание да прекрати военните си действия.

Когнитивни вектори в сайтовете на кандидатите

Анди Стойчев, NTCenter

Този коментар е част от по-широк анализ на съдържанието на сайтовете на петте кандидатски двойки. Тук са подбрани два елемента от него: доколко текстовете са склонни да задействат тревога или друга силна емоция у читателя, и доколко същите текстове предлагат начин тя да бъде овладяна. Анализът не чете мислите на читателите - той разглежда самите текстове и търси в тях думи, теми и похвати, за които изследователският ни модел (Cognitive Pathways Model, 2025) смята, че са свързани с определени емоционални реакции и поведенчески профил. С други думи: показва какъв потенциал носи текстът, а не какво реално се случва в главата на всеки, който го чете.

Амигдалата е структура в мозъка, която преценява само за части от секундата дали нещо е опасно, важно или вълнуващо - много преди съзнанието да го е обмислило. Когато се задейства, тялото минава в режим на готовност и поведението се насочва според конкретната емоция: страхът води към предпазливост или отдръпване, възмущението - към действие, отвращението - към разграничаване, а гордостта или надеждата - към сближаване и ангажираност. Това само по себе си не е нито добро, нито лошо; решаващо е какво следва. Ако текстът предложи и начин тревогата да бъде овладяна - успокояващ тон, конкретен план или покана читателят сам да провери фактите - способността му да разсъждава трезво остава незасегната. Ако такъв начин липсва, тя може да отслабне. Връзката между емоция и поведение е хипотеза на модела, не измерен резултат върху истински читатели.

Амигдала - малка мозъчна структура, която прави бърза оценка на значимост и опасност, преди съзнателната мисъл; задейства се както от заплаха (страх, гняв, отвращение), така и от силно положителна значимост (гордост, надежда).

Внезапна спешност (SAM) - моментно усещане от типа „сега", „незабавно", сякаш опасността е непосредствена.

Продължителна, неясна заплаха (HPA) - усещане, че „нещо не е наред", без ясен край или начин то да бъде решено.

Затруднена проверка - похвати, които правят самостоятелната проверка по-малко вероятна: фалшиви дилеми, лозунги, твърдения с пълна увереност без доказателства.

В анализираните текстове амигдалата е по всяка вероятност задействана в между 38% и 67% от документите на отделните кампании - въпросът не е дали се случва, а колко често. Най-високият дял е при Михайлов/Матеева (67%, при извадка от едва 6 документа), следвани плътно от Гюров/Кандев и Христанов/Черкезова (по 45%). Дори при най-ниския резултат - Йотова/Вълчев с 38% - става дума за повече от една трета от текстовете. Знакът на тази реакция обаче се различава съществено: при Йотова/Вълчев, а по-слабо и при Костадинов/Волгин, преобладава положителната страна - гордост или надежда; при Гюров/Кандев, Христанов/Черкезова и Михайлов/Матеева надделява отрицателната - страх, гняв или отвращение, като разликата е най-рязка именно при последните две. Тъгата или съчувствието остават слабо застъпени навсякъде (0-15%). Таблицата включва и други сигнали, които се задействат по-рядко и по-различно между кампаниите: усещането за внезапна спешност остава рядкост почти навсякъде (0-18%, най-високо при Гюров/Кандев), усещането за продължителна, неясна заплаха е по-разпространено (9-33%), а похватите, които затрудняват самостоятелната проверка, варират най-силно от всички - от 12% до 50%.

Начините, по които текстовете предлагат овладяване на тревогата, се различават много повече от самото ѝ задействане. Покана към читателя сам да провери фактите - чрез посочени източници, уговорки или сравнение на гледни точки - се среща от едва 12% от документите при Костадинов/Волгин до 69% при Христанов/Черкезова. Предлагането на конкретен план следва подобна разлика - от 12% до 50%. Обратно, похвати, които правят проверката по-малко вероятна - фалшиви дилеми, лозунги, твърдения с пълна увереност без доказателства - са най-чести при Костадинов/Волгин и Михайлов/Матеева (35% и 50%). Директното успокояване - меки, обезопасяващи сигнали в текста - е най-разпространено при Йотова/Вълчев, където се среща в 51% от документите.

Успокояващ тон - меки, обезопасяващи сигнали в текста, които пряко намаляват усещането за тревога.

Конкретен план - заплахата е последвана от конкретно действие, отговорен за решаването ѝ, или ясен механизъм, който я прави управляема; ако в текста няма заплаха, този показател е 0.

Покана за проверка - текстът кани читателя сам да провери: посочва източници, прави уговорки, обяснява „как" и „защо", сравнява варианти.

При всяка от петте разгледани двойки се наблюдава характерна комбинация от похвати за задействане и успокояване на тревога:

Йотова / Вълчев. „Регулация с превес". Тук успокояването се среща по-често от самото задействане на тревога - единствената кампания в анализа с такова съотношение. Текстовете успокояват в 51% от случаите, най-високият дял сред петте кампании. Тонът е подчертано позитивен: 75% носят гордост или надежда, срещу само 34% страх, гняв или отвращение. Конкретни планове (25%) и покани за самостоятелна проверка (13%) остават рядкост - успокоението тук идва по-скоро от тона, отколкото от предложено решение. Усещането за продължителна, неясна заплаха е и най-ниското в анализа (9%).

Гюров / Кандев. „Тревога, спешност и план". Тази кампания произвежда най-осезаемото усещане за внезапна спешност в целия анализ - 18% от текстовете. Усещането за продължителна, неясна заплаха също е високо - 22%. Но тревогата тук почти винаги е придружена от отговор: 39% от текстовете предлагат конкретен план, а 51% канят читателя сам да провери фактите. Тонът е почти поравно разделен, с лек превес на отрицателния (47% срещу 41%).

Костадинов / Волгин. „Активиране без противовес". Делът на похватите, които правят самостоятелната проверка по-малко вероятна, е най-високият сред кампаниите с голям корпус - 35% от текстовете. Насреща им стоят най-ниските дялове на конкретни планове и покани за проверка в целия корпус - само по 12%. Делът на текстовете, които едновременно задействат тревога и ограничават проверката ѝ, достига 33% - най-високият сред кампаниите с над 40 документа.

Христанов / Черкезова. „Проверка вместо успокояване". Единствената кампания с над 40 документа, при която отрицателният тон (55%) значително изпреварва положителния (29%). Същевременно тук е и най-силно изразената покана за самостоятелна проверка - 69% от текстовете, а конкретни планове се срещат в 50% от случаите. Пряко успокояване на тревогата почти липсва (2%), както и текстове с тревога без предложено решение (2%).

Михайлов / Матеева. „Висок залп с най-малка извадка". Извадката тук е малка - само 6 документа от кампанийния слой - затова стойностите по-скоро подсказват тенденция, отколкото я доказват. Амигдалата е задействана в 67% от текстовете, най-високият дял в анализа, а текстовете, които едновременно задействат и предлагат решение, са точно половината. Отрицателният тон присъства в 67%; усещането за внезапна спешност и тъгата/съчувствието не се срещат в нито един документ. Усещането за продължителна, неясна заплаха (33%) и похватите, които затрудняват проверката (50%), обаче са най-високите в целия анализ.

Извадка и източници. Корпусът обхваща текстовете от сайтовете на петте кандидатски двойки в периода 01.09-16.10.2026, общо 200 документа и 70 581 думи: iotovavalchev.bg (Йотова/Вълчев, 53 документа, 22 374 думи, 08.09-16.10), gurovkandev.bg (Гюров/Кандев, 52 документа, 17 425 думи, 01.09-15.10), vazrazhdane.bg (Костадинов/Волгин, 48 документа, 15 590 думи, 21.09-16.10), prezidentnanaroda.bg (Христанов/Черкезова, 41 документа, 10 776 думи, 02.09-20.09 - целият текст е отпреди старта на кампанията, след 25.09 кампанията публикува само видео) и velichie.bg (Михайлов/Матеева, 6 документа от кампанийния слой, 4 416 думи, 30.09-~08.10).