Президентска изборна обсерватория - седмица 1: 21-27 септември

Класация на политиците по влияние в социалните мрежи

Коефициентът на влияние (Impact score) класира политиците на базата на това доколко популярни в социалните мрежи са постове от техните официални профили и постове от други профили, които ги споменават по име. Настоящият доклад обхваща период преди и след официалното начало на президентската надпревара (25 септември), което оказва влияние върху текущата класация.

Седмичната класация включва смятаните от социологическите проучвания за основни кандидат-президентски двойки, а именно Илияна Йотова-Кирил Вълчев, Андрей Гюров-Георги Кандев и Костадин Костадинов-Петър Волгин. След тях се нареждат още четирима кандидати за президентския пост, чието представяне е с видимо по-нисък коефициент на влияние спрямо това на оновните кандидати.

Водещото място тази седмица заема сочения за фаворит действащ президент Илияна Йотова, която в началото на годината пое президентския пост от настоящия премиер Румен Радев. Нейният кандидат за вицепрезидент, генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, се нарежда на шеста позиция, след другите двама кандидати за вицепрезиденти в класацията.

На второ място се нарежда бившият служебен премиер Андрей Гюров, а неговият вицепрезидент е бившият главен секретар на МВР Георги Кандев, който се нарежда на четвърто място, изпреварвайки другите двама кандидат-вицепрезиденти. На трето място се класира Костадин Костадинов, който е водещият автор в класацията за полемични постове тази седмица. Неговият кандидат за вицепрезидент, евродепутатът Петър Волгин, заема петото място.

Впечатление прави контрастът в коефициента на влияние между кандидатите в двойката Йотова-Вълчев (9191-1318) спрямо наблюдавания при Гюров-Кандев (3713-1906) и Костадинов-Волгин (2732-1892), където разликата в стойностите е чувствително по-малка.

Някои от наблюденията и закономерностите, описани по-горе, са нагледни и при проследяване на движението на коефициента на влияние на основните кандидати и техните кандидат-президенти в рамките на изтеклата седмица.

При двойката Йотова-Вълчев в периода до 23 септемри се наблюдава линейна корелация в движението на коефициента на влияние, докато след това се наблюдава обратната тенденция. Най-големият пик в траекторията на линията на Илияна Йотова е отбелязан на 25 септември, когато действащият държавен глава излиза с опровержение на новината, че е подписала съвместно изявление след разширеното заседание на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) с фокус върху войната в Украйна.

Линейната корелация при останалите двойки е последователна в рамките на целия разглеждан период. Най-отчетливият пик при тандема Гюров-Кандев (21 септември) се дължи на новината за регистрацията им в ЦИК и участието им в дискусия с доскорошния водещ на „История.BG“ Георги Ангелов във Велико Търново. Анонсът на формацията Костадинов-Волгин на 22 септември пък допринася за пиковите стойности на коефициента им на влияние, отчетени в рамките на периода.

В класацията на политиците по влияние влизат четирима други претенденти за президентския пост. Впечатление прави най-изразения пик сред тях, този на Александър Томов от 24 септември месец, за който допринася новината за смяната на неговия кандидат за вицепрезидент на кандидата, издигнат от „Българска социалдемокрация - Евролевица“, Сергей Инджов, който е със съветско гражданство. При останалите кандидати принос за най-големите пикове имат техни медийни участия.

Най-полемични постове на седмицата

Класацията ни за най-полемични постове показва кои публикации от социалните мрежи (Facebook, Instagram, TikTok и др.) комбинират негативен тон и послания с голямо въздействие (impact) и многобройни споделяния (измерени към 12:00 в понеделник след края на анализираната седмица). Най-полемичните постове за всеки ден от седмицата 21 септември - 27 септември са:

През изминалата семица класацията за най-полемични постове е доминирана от Facebook публикации (4) на лидера на ПП Възраждане Костадин Костадинов, който е участник в президентската надпревара. Костадинов и Петър Волгин, който беше обявен тази седмица като кандидата за вицепрезидент на националистическата партия, са обект на дискусии в две от отаналите три публикации в извадката. Ден преди партията да обяви публично кандидатите си, Костадин Костадинов излиза с пост, в който коментира победата на Алтернатива за Германия (АзГ) като тенденция в посока независимост и удар спрямо „еврофашисткото статукво“, като призовава българите да изберат същата посока за развитие на страната на предстоящите президентски избори.

Шансовете на кандидат-президентската двойка спрямо сочената за фаворит кандидатска двойка, оглавена от настоящия президент, Илияна Йотова, е на фокус в постове на журналистите Мартин Карбовски и Иво Инджев. Мартин Карбовски предначертава победа на Йотова и представя тандемите Гюров-Кандем и Костадинов-Волгин като „разделителни двойки” в „обречена битка“ за нацията. Иво Инджев е по-скептичен към позиционирането на действащия президент като неутрална фигура и сигурен победител. Той коментира участието ѝ на Общото събрание на ООН, като опит да се търси мост към електората на другите две кандидатски двойки, проевропейския на Гюров-Кандев и русофилския, който може да се прелее в полза на тандема Костадинов-Волгин.

Позицията на Йотова е обект на критика и от страна на Костадин Костадинов, който осъжда курса на политика на премиера Румен Радев и кандидата му Илияна Йотова като „еврофашизъм“ и представя своята кандидатура като алтернатива. На следващия ден, който бележи първия ден от президентската кампания, във Facebook страницата на Капитал журналистът Полина Паунова коментира видео участия на Кирил Вълчев и Андрей Гюров.

Последните два поста отново идват от страницата на Костадин Костадинов. В тях той насочва вниманието към различни проблеми и призовава последвателите си да го подкрепят в предстоящата президентска надпревара. На 26 септември той е на посещение в Добрич, където коментира лошото състояние на инфраструктурата в центъра на града. На 27 септември качва снимки от връх Шипка и отправя обвинение към правителството на Румен Радев и фирма на ДПС в разрушение на Паметника на свободата. На следващия ден онлайн медията kazanlak препубликува Facebook изявление (60 взаимодействия) на ръководството на Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа, в което екипът опровергава твърденията и предлага линк към документите за предстоящата ремонтна дейност на националния символ.

Българският избирател и големите езикови модели

В рамките на проекта „Изборна обсерватория“ тестваме каква информация биха получили българските избиратели, ако се консултират с голям езиков модел (large language model, LLM) по въпроси, свързани с предстоящите избори. Целта ни е да проверим доколко пълни, верни и неутрални са отговорите на изкуствения интелект, какви източници се цитират в тях и доколко може да се очаква, че ще повлияят на потенциалния гласоподавател.

Използвайки данни от специализирана платформа за наблюдение на големи езикови модели (LLM monitoring), симулираме поредица от разговори между хипотетични потребители и ИИ модели. За настоящото издание на доклада подбрахме четири популярни модела (ChatGPT, Gemini, Perplexity и AI Overview, което се генерира при търсения в Google), като се обърнахме към тях с осем общи въпроси относно президентската институция в България, изборния процес и кандидатите:

1. Има ли смисъл да се гласува на президентските избори?

2. Какъв президент трябва да има България?

3. Каква са ролята и правата на президента?

4. Как да си избера кандидат за президент, за когото да гласувам?

5. Къде мога да намеря информация за кандидатите за президентски избори?

6. Кои кандидати за президент са независими?

7. Мога ли да имам доверие на машините за гласуване?

8. Кой ще стигне до втори тур и кой ще спечели президентските избори?

Gemini и ChatGPT успешно разпознават по езика на зададените въпроси, че става дума за президентските избори в България, докато Google AI Overview намесва френския политически контекст, цитирайки Марин Льо Пен и Едуар Филип като кандидати с шанс да отидат на балотаж. Най-сериозно объркване се наблюдава при Perplexity, който на въпроса за ролята и правата на президента генерира отговор за президента на Русия и руската конституционна система.

Всички езикови модели единодушно насърчават участието във вота, изтъквайки реалното му въздействие. ChatGPT е единственият модел, който предлага и аргумент „против“ участието в изборите: недоверието към политиците, което води до апатия. Все пак той предупреждава, че отказът от гласуване рядко води до позитивна промяна и дори предлага на потребителите, загрижени за честността на вота, да се включат като наблюдатели. При даването на препоръки за избор на кандидат никой от моделите не посочва конкретни имена.

По темата за машинното гласуване всички модели се опитват да дадат балансиран отговор, като степента на доверие варира. Най-висока е тя при Gemini, който цитира ръководството на ЦИК, че няма сериозен риск и че машинният вот елиминира недействителните бюлетини. На другия полюс е ChatGPT, който поставя условието, че доверието е възможно само при наличие на хартиена следа и провеждане на одит. Като цяло отговорите на ИИ не потвърждават разпространените отрицателни твърдения относно надежността на машините, но и не успяват напълно да адресират недоверието, което изпитват някои избиратели.

Запитани да посочат „независими“ кандидати, моделите тълкуват въпроса буквално, т.е. за кандидати, издигнати от инициативни комитети, а не от партии. В отговорите се появяват имена като Иванка Цветанова-Петкова, Лъчезар Аврамов, Методи Бъчваров, Волен Сидеров, Нако Стефанов, Камен Тасков, Росен Миленов и Георги Димов. Google AI Overview е единственият модел, който споменава Илияна Йотова и Андрей Гюров. Perplexity отново допуска фактологична неточност, като включва и фигури от минали изборни кампании (Пламен Орешарски, Веселин Марешки, Румен Гълъбинов и Йорданка Колева).

При прогнозите за втория тур и крайния победител най-категоричен е Gemini, който предсказва балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров и определя Йотова за фаворит. ChatGPT също посочва Йотова като основен фаворит за втория тур и победата, като споменава за възможни нейни съперници кандидат на „Възраждане“ (не е посочен по име) или десен кандидат (като пример се споменава Андрей Гюров). Прави впечатление, че отговорът на ChatGPT не е напълно актуален, тъй като допуска като възможно участието на кандидат от ГЕРБ. Perplexity дава уклончив отговор, в който не се споменават конкретни имена.

Източниците, на които езиковите модели се позовават при формулиране на своите отговори, разкриват повече относно достоверността и актуалността на предложената от тях информация.

В отговорите на осемте зададени въпроса моделът, който най-детайлно и последователно подкрепя своите твърдения с линкове към външни източници, е Perplexity. Едновременно с това обаче алгоритъмът за търсене на този модел препраща е открил и използвал публикации от руски домейни и институционални сайтове, като kremlin.ru, tass.ru, gov.ru и msu.ru, което обяснява сериозната фактологична неточност, описана по-рано.

На противоложния полюс е Google AI Overview, който включва най-малък брой позовавания. Нещо повече: AI Overview цитира публикации от БТА и БНР, които отразяват предстоящите догодина президентски избори във Франция и включва информацията от тях в отговорите си за вота в България. ChatGPT и Gemini демонстрират по-висока критичност и правилно определят географския обхват на зададените от потребителя въпроси.

Най-често цитираният източник е Уикипедия, която се появява като референция в отговорите на всички модели без ChatGPT. От 19-те позовавания, 17 са към българската ѝ версия, а Perplexity двукратно цитира руската. Статията, която ИИ моделите най-често използват, е Президентски избори в България (2026). Въпреки че Фондация „Уикимедия“ се стреми да прилага стриктни правила при създаването и редактирането на съдържание, съществува риск алгоритмите за търсене на моделите да извлекат от Уикипедия неточна или остаряла информация.

Останалите често цитирани източници включват обществените медии (БНТ, БНР и БТА), сайтовете на големите частни телевизии (bTV и Nova) и един вестник (24 часа), както и няколко популярни онлайн медии (fakti.bg и mediapool.bg). Сайтът на ЦИК е цитиран от всички модели и присъства в отговорите на пет от осемте въпроса, макар че не се появява в нито един от отговорите, свързани с машинното гласуване.