Written by Identrics Съдържание
Този анализ беше изготвен от Девора Коцева и Тодор Киряков, специалисти Информационен интегритет към Айдентрикс.
Официалните резултати от вота на 19-ти април ни позволяват да приключим поредицата от доклади “Изборна Обсерватория”, завършвайки с обобщение и оценка на различните подходи, които приложихме през последните няколко седмици.
В навечерието на предсрочните парламентарни избори започнахме проекта с намерението да изследваме иновативни подходи, чрез които да измерим присъствието на основните политически играчи в информационното пространство.
Установихме кои са най-обсъжданите кандидати в социалните мрежи и до каква степен залагат на полемичен език в предизборното си говорене.
Наблюдавахме прогнозните пазари, за да определим доколко могат да се използват за предсказване на изборните резултати и тествахме каква информация би получил българският избирател от големите езикови модели.
Коефициент на влияние: за кого говорят социалните мрежи?
Формулираната от Identrics ключова метрика “коефициент на влияние” (Impact score) класира политиците на базата на присъствието им в социалните мрежи, като взема под внимание не само публикациите от техните официални профили, но и постове от други профили, които ги споменават по име.
Висок коефициент на влияние показва, че даден политик присъства широко в онлайн разговорите, без значение дали е активен участник или обект на дискусия.
Включени са само регистрираните кандидати за народни представители за парламентарните избори на 19-ти април, затова извън класациите остават президентът Илияна Йотова, премиерът и министрите от служебното правителство, както и лица с политическо минало и позиции, които не са част от кандидатските листи.
Изследването обхваща периода от 2-ри март до 19-ти април 2026 г., т.е. седем седмици преди вота. В челната десятка за този период попадат политици от девет политически сили, включително лидерите на петте, които прескочиха 4-процентната бариера за влизане в парламента.
Интересни изводи могат да се направят от съпоставката между нашата класация и крайните резултати от изборите.
Прави впечатление, че коефициентът на влияние на голяма част от лидерите (измерен в хиляди пунктове) много точно отразява изборния резултат на техните партии и коалиции (измерен в проценти). Така например Румен Радев води класацията с коефициент от малко над 45 хиляди, а водената от него “Прогресивна България” получава 44,6% от гласовете.
Минималната разлика между Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС) и Асен Василев (ПП-ДБ) напълно отразява изключително близките резултати на втората и третата политическа сила. Позициите на водачите в класацията по влияние отговарят на крайното подреждане при партиите, като единственото изключение е Крум Зарков, който заема по-високо място в сравнение с водената от него БСП-ОЛ.
При председателя на ДПС Делян Пеевски коефициентът на влияние се формира почти изцяло от споменавания на името му в публикации на други политици и медии, докато той самият не е активен в социалните мрежи.
По тази причина неговият личен коефициент от малко над 9 хиляди пункта няма пряка корелация с резултата на партията му (7,1%).
Наблюдава се и тенденцията лидерите на някои политически сили като “Възраждане” (Костадин Костадинов), МЕЧ (Радостин Василев), “Величие” (Ивелин Михайлов) и “Сияние” (Николай Попов) да се радват на лична популярност онлайн, която не успява напълно да се трансформира в гласове.
През периода на наблюдение проследяваме на седмична база как се изменя коефициентът на влияние на лидерите на петте основни партии и коалиции, които в крайна сметка успяват да влязат в Народното събрание.
Тоталното предимство на Румен Радев не е изненада на фона на впечатляващата изборна победа на неговата коалиция.
Съкращаването на преднината му пред останалите лидери, наблюдавано в края на март и началото на април, не оказва ефект върху крайните резултати на “Прогресивна България”.
В рамките на мониторинговия период председателят на “Продължаваме промяната” Асен Василев постепенно намалява преднината на Бойко Борисов от ГЕРБ-СДС и дори го изпреварва в последните две седмици преди вота.
Тази онлайн тенденция намира потвърждение и в окончателните резултати: ГЕРБ-СДС изпреварва ПП-ДБ с по-малко от 0,8%, при положение, че социологическите проучвания от последния месец показват преднина от порядъка на 7% до 12%.
В нашия обзор обръщаме специално внимание на петте формации, които преминаха изборната бариера, като изследваме кои са водещите фигури по влияние при всяка една от тях. Данните отново са за седемте седмици, предшестващи изборите (2-ри март – 19-ти април 2026 г).
Румен Радев напълно очаквано води в топ 10 на “Прогресивна България”, като тук впечатление прави огромната му преднина пред всички останали. Коефициентът на лидера е над 21 пъти по-висок от този на втората личност в класацията, което е най-голямата разлика, измерена при водещите политически сили.
Tова показва, че понастоящем ПБ е политическата сила, която в най-голяма степен черпи популярност и релевантност от фигурата на своя водач.
Повечето от останалите личности в челната десятка на първата политическа сила в България могат да се разделят на две категории: политици и експерти, свързани с назначените от Румен Радев служебни правителства (Иван Демерджиев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Антон Кутев) и известни спортисти, които участват в листите на коалицията (волейболиста Владимир Николов, плувеца Петър Стойчев, каратистката Ивет Горанова).
При коалицията ГЕРБ-СДС също се наблюдава сериозна разлика между лидера и всички останали, като коефициентът на влияние на Бойко Борисов е близо 7,5 пъти по-висок от този на заелата второ място Рая Назарян.
В ролята си на Председател на Народното събрание в периода преди вота, Назарян се оформя като най-разпознаваемото лице на ГЕРБ след Борисов.
Все пак най-голяма популярност в периода на наблюдение получават постовете, коментиращи нейната случайно уловена нецензурна реплика от парламентарната трибуна.
Острият и полемичен стил на Делян Добрев му отрежда четвъртото място. Всички лица в челната десятка на ГЕРБ-СДС са добре познати имена от висшия ешелон на партията.
При ПП-ДБ, коалиция от няколко партии с различни водачи, като основна фигура се очертава председателят на “Продължаваме промяната” Асен Василев. Неговият коефициент на влияние е 3,5 пъти по-висок от втория в класацията, което е най-малката подобна разлика при петте водещи политически сили.
Впечатление прави присъствието в челната десятка на две от младите лица на антиправителствените протести от края на миналата година: Анна Бодакова (ДБ) и Петър Танев (ПП).
Друга разпознаваема фигура от “поколението Z”, Малена Малчева (ПП), остава непосредствено извън топ 10, на 11-та позиция.
Въпреки че ПП-ДБ не е единствената политическа сила, която включва в листите си младежки лидери от протестите, само тук те получават толкова видима роля и висок коефициент на влияние.
Фактът, че Анна Бодакова получава над 6800 преференции и пренарежда листата на ПП-ДБ в 24 МИР, подсказва, че този подход навярно е донесъл позитиви на коалицията.
Както вече отбелязахме, коефициентът на влияние на лидера на ДПС Делян Пеевски се формира изключително от споменавания на неговото име в коментари на други политици и медии, но този извод е валиден и за останалите политици в класацията.
Влиянието на Пеевски е около 4,5 пъти по-високо от това на втория Калин Стоянов.
Коефициентите на Стоянов и на следващите го Йордан Цонев и Станислав Анастасов се формират до голяма степен от медийното отразяване и потребителските реакции на техните остри обвинения срещу служебното правителство.
Личностите, класирани от шесто място надолу, имат значително по-ниски резултати, като имената им се срещат най-вече в медийни публикации, споделени във Facebook.
Лидерът на партия “Възраждане” Костадин Костадинов има 4,5 пъти по-висок коефициент на влияние от следващия в класацията, Цончо Ганев.
За разлика от ПБ, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, при които се наблюдава сравнително плавен спад в коефициентите на политиците между 2-ро и 10-о място, при “Възраждане” имаме значителна разлика (близо 5 пъти) между втория Ганев и заелата третото място Цвета Рангелова.
Значително влияние върху челната десятка има популярният журналист Мартин Карбовски, който в рамките на мониторинговия период публикува интервюта, откъси от интервюта и отделни изказвания на осем от политиците в класацията (Костадинов, Ганев, Рангелова, Георгиев, Папазов, Първанов, Славчев и Стоянов).
Последните двама, Димитър Панайотов и Стефан Петров, са в листите на “Възраждане” като представители на марксистко-ленинската организация Движение “23 септември”, която ги промотира в постове от официалните си профили.
Полемичност: кои са горещите точки на разговора?
Друг показател, по който измерваме присъствието на политиците в социалните мрежи, е “полемичността” (controversy).
В класацията ни за най-полемични постове попадат публикации от социалните мрежи, характеризиращи се с негативен тон и послания, които успяват да постигнат широк рийч (reach) и многобройни споделяния.
Тази методология често, но не винаги, поставя акцент върху публикациите на профили с голям брой последователи.
В рамките на официалната предизборна кампания (20-ти март – 17-ти април) проследихме най-полемичните постове на дневна база. Този път избрахме да включим в изследването не само регистрираните кандидати за народни представители, но и широк спектър от свързани с политиката лица, медии и инфлуенсъри.
| Дата | Канал | Автор | Рийч |
| 20 март | Асен Василев | 139,220 | |
| 21 март | Румен Радев | 578,020 | |
| 22 март | Николай Попов | 8,602 | |
| 23 март | Костадин Костадинов | 652,300 | |
| 24 март | TikTok | mr when (сатиричен профил) | 277,848 |
| 25 март | Костадин Костадинов | 582,500 | |
| 26 март | Корнелия Нинова | 762,060 | |
| 27 март | dariknews.bg (за министър Емил Дечев) | 198,940 | |
| 28 март | TikTok | darik.bg (цитира Радостин Василев) | 307,983 |
| 29 март | Румен Радев | 77,963 | |
| 30 март | Румен Радев | 273,100 | |
| 31 март | Възраждане | 775,540 | |
| 1 април | Румен Радев | 330,520 | |
| 2 април | Костадин Костадинов | 105,020 | |
| 3 април | Румен Радев | 266,260 | |
| 4 април | Асен Василев | 97,520 | |
| 5 април | novini.bg (цитира Румен Радев) | 22,600 | |
| 6 април | Николай Попов | 2,788 | |
| 7 април | Величие (цитира Павел Стоименов) | 240,580 | |
| 8 април | Величие (цитира Йордан Мицикулев) | 31,580 | |
| 9 април | Румен Радев | 149,800 | |
| 10 април | Кеворк Кеворкян | 44,560 | |
| 11 април | Асен Василев | 132,580 | |
| 12 април | Да, България (цитира Анна Бодакова) | 81,660 | |
| 13 април | Асен Василев | 200,160 | |
| 14 април | Има такъв народ | 144,440 | |
| 15 април | Костадин Костадинов | 128,040 | |
| 16 април | Румен Радев | 365,760 | |
| 17 април | Румен Радев | 1,228,880 |
Класацията показва пълната доминация на Facebook сред социалните мрежи. Въпреки растящата популярност на TikTok, само две от водещите дневни публикации с полемично съдържание идват от тази платформа.
Що се отнася до авторите, очевиден водач е лидерът на “Прогресивна България”, Румен Радев.
Цели осем от неговите постове оглавяват дневното класиране по критерия “полемичност”, като основната причина за това е в големия брой последователи на неговите профили в социалните мрежи и високата им ангажираност.
Постовете на Радев, които оглавяват дневните класации, най-често съдържат обвинения към предходните правителства и партиите в тях, както и декларации, че “Прогресивна България” не е склонна да се коалира с компрометирани партньори.
Тонът на публикациите е остър и категоричен, политическите опоненти на ПБ се описват като “олигархия”, “корупционери” и “сглобкаджии”. Към коалицията ПП-ДБ са отправени обвинения, че “съсипаха Конституцията и се опитват да опорочат изборите” (17.04.), а лидерът на ДПС Делян Пеевски е описан като “обикновен олигарх, който ще бъде свален от сцената” (09.04.).
Досегашните управляващи са обвинени и в това, че “поканиха инфлацията” чрез “прибързано приемане на еврото без никакъв план за действие” (29.03.). Обвинения се отправят към служебното правителство за сключеното споразумение с Украйна и към “някакви измислени НПО-та” във връзка с активирането на европейския механизъм за защита от хибридни влияния.
Тази реторика отговаря на позиционирането на Румен Радев като яростен критик на досегашната политическа система. Тя е в съзвучие със заявката на “Прогресивна България” да не прави компромиси и напълно да изключи от управлението всички компрометирани политически играчи.
Въпреки че не може напълно да се оцени доколко полемичният тон успява да мобилизира допълнителни избиратели, той със сигурност допълва и укрепва образа на Радев като изразител на народното възмущение и борец със статуквото.
Другите двама партийни лидери, които често възприемат полемичен тон в постовете си, са Асен Василев от “Продължаваме промяната” и Костадин Костадинов от “Възраждане”.
Лидерът на ПП атакува ГЕРБ с обвинения в корупция и кражби (11.04.), но също така изказва съмнения, че въпреки острата си реторика Румен Радев е склонен да работи с “олигарсите” (04.04.).
На свой ред Костадинов заявява, че еврото е въведено в България заради “фалшиви данни” и обещава, че партията му “ще върне” лева (25.03.), а също така призовава за арест и съд на подписалите споразумението с Украйна (02.04.).
Скандалът в ефира на “Нова телевизия” между лидера на “Възраждане” и водещата Лора Крумова също е използван като повод за полемична публикация (23.03.).
Прогнозните пазари: как предсказаха изборите в България?
Прогнозните пазари за изборите в България
В рамките на официалната предизборна кампания следим пазарите в платформата за прогнози Polymarket, в които потребителите можеха да залагат за изхода от изборите.
Polymarket (наред с други прогнозни пазари като Kalshi) излезе на преден план в навечерието на президентските избори в САЩ през 2024 г. като алтернативен инструмент за разчитане на обществените нагласи.
Мониторингът има за цел да установи доколко този инструмент е пригоден за българската политическа реалност.
Общият обем на осемте пазара, свързани с българските избори, надхвърля $1,66 милиона в навечерието на вота. Това е увеличение от над 740% в сравнение със стойността на пазарите към началото на предизборната кампания на 19-ти март, като само за последната една седмица общият обем на залозите се удвоява.
При някои от пазарите не се забелязват особени изненади, например при прогнозите за краен победител на изборите, където “Прогресивна България” води от самото начало. В други пазари обаче моментната снимка от навечерието на изборния ден разкрива известна тенденция към подценяване на формацията на Румен Радев.
Графиката на този пазар показва, че към вечерта на 18-ти април най-вероятният сценарий (с 43,5% шанс) е ПБ да спечели с преднина между 10% и 15% пред втората партия.
На второ място (36% шанс) е оценен сценарият, в който маржът на победа е между 15% и 20%. В действителност “Прогресивна България” спечели с преднина от над 31% от гласовете.
Според графиката на този пазар шансовете на ГЕРБ-СДС да заеме второ място на изборите надхвърлят 95%.
В крайна сметка водената от Бойко Борисов коалиция наистина се класира втора, но с едва 0,8% преднина пред ПП-ДБ. Това показва много по-оспорвана битка, отколкото предполагат пазарните дялове в Polymarket.
Друг пазар, в който прогнозите за изборното представяне на ГЕРБ-СДС не отговарят на реалния развой на събитията, е този за броя на депутатски места.
В навечерието на изборите като най-големи са оценени шансовете за сценарий, при който коалицията печели между 50 и 54 места в парламента, докато в действителност тя получава 39 мандата.
Надценени се оказват и шансовете на БСП-ОЛ да влезе в следващото Народно събрание.
През голяма част от периода непосредствено преди изборите пазарът оценява вероятността за това на поне 50%, но в крайна сметка левицата остана далеч под 4-процентната бариера.
Тези разминавания показват, че макар и “колективният разум” на участниците в прогнозните пазари да предоставя интересна перспектива към предизборните нагласи, той не е съвършен инструмент за предричане на резултатите.
От една страна, шансовете на различните прогнозни сценарии отразяват обективните мнения на пазарните играчи и до голяма степен са лишени от емоционалност и пристрастие.
От друга, поне на този етап в България потребителите на Polymarket са малко на брой и принадлежат към сравнително ограничена демографска група.
Освен това, те често правят своите залози въз основа на информационни източници като медийно отразяване и социологически проучвания, които потенциално могат да бъдат непълни или подвеждащи.
