Written by Identrics Съдържание
Този анализ беше изготвен от Девора Коцева и Тодор Киряков, специалисти Информационен интегритет към Айдентрикс.
Класация на политиците по влияние в социалните мрежи
Коефициентът на влияние (Impact score) класира политиците на базата на фактори като гледания, харесвания, споделяния и коментари на публикации от социални мрежи като Facebook, Instagram, X, TikTok и YouTube.
Тази метрика показва не само колко популярни са постовете от официалните профили на политиците, но и до каква степен публиката вижда и взаимодейства със съдържание, споменаващо поименно водещи пол\итически фигури.
Лидери на политически сили
Започвайки от 2 март 2026, следим онлайн присъствието на всички кандидат-депутати, като се фокусираме върху коефициента на влияние на най-значимите и публични фигури от основните политически сили.
При петте партии и коалиции, които имат сигурно място в 52-ро народно събрание, отчетливо доминира лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев.
Председателят на ДПС Делян Пеевски е единственият лидер, който няма собствени публикации в социалните мрежи – неговият коефициент на влияние се формира изцяло от изказвания на други политици и статии от медии.
Специално внимание заслужават и лидерите на политическите сили, които се борят за прескачане на бариерата от 4%. Сред тях най-висок коефициент на влияние има новоизбраният председател на БСП-ОЛ Крум Зарков.
Радостин Василев от МЕЧ и Ивелин Михайлов от Величие се радват на сравнително последователни резултати в рамките на наблюдавания период, докато при Николай Попов, баща на загиналата в катастрофа 12-годишна Сияна и основател на коалиция „Сияние“, се наблюдават значителни разлики на седмична база.
АПС не влиза в класацията, тъй като при нея няма изявен лидер с висок коефициент на влияние, докато при ИТН различни фигури (Павела Митова, Станислав Балабанов, Петър Дилов) преминават през краткотрайни пикове.
В седмичната класация на 15-те водещи политически личности по коефициент на влияние за периода 23–29 март се наблюдават няколко интересни размествания. От нея отпада популярният волейболист Владимир Николов, който през предходната седмица привлече общественото внимание с включването си в кандидатските листи на „Прогресивна България“. На негово място се появява Николай Попов от коалиция „Сияние“, която получава около 2–3% избирателна подкрепа според социолозите.
Лидерите на още няколко партии, конкуриращи се със „Сияние“ за прескачане на 4-процентната бариера, попадат в топ 15. Сред тях е Радостин Василев от МЕЧ, който през седмицата нападна Попов в медиите, обвинявайки го в свързаност с ГЕРБ. Видео в TikTok с изказването на Василев събра над 123 хиляди гледания и 26 хиляди взаимодействия, с което стана най-полемичен пост за деня на 28 март.
Друга неочаквана личност, която попада в топ 15 по коефициент на влияние за поредна седмица, е Кузман Илиев, лидер на консервативната партия „България може“. Въпреки че според социолозите партията има маргинална избирателна подкрепа, постовете на Илиев във Facebook редовно събират над 1000 взаимодействия, което го класира над някои лидери на утвърдени политически сили.
Gen Z лидерите на мнение – къде са те сега?
В класацията на 15-те водещи политически фигури в социалните мрежи за последната седмица попада и Малена Малчева от ПП-ДБ, а Анна Бодакова от същата коалиция остава на 16-то място. Двете са представители на т.нар. „млади хора от протестите“, наричани понякога „инфлуенсъри“ заради силното си присъствие в социалните мрежи.
В традиционните медии участието на младите от протеста в политическия живот се критикува с тезата, че младите кандидати са неподходящи за политическа кариера поради малкия си житейски опит, като дори се лансира идеята за налагане на „възрастов ценз за влизане в парламента“. Малена Малчева и Анна Бодакова често са обект на тези критики като кандидати на ПП-ДБ.
На 25 март Малена Малчева е обект на атака в статия на ПИК. В същия ден Анна Бодакова става обект на координирано споделяне на осмиващ пост във Facebook от страницата Пол Муаддиб. Постът е споделен 55 пъти и е разпространен и в Telegram канала Квизац Хадерах, макар и с ограничен обхват в сравнение с Facebook (4 споделяния).
В седмиците преди началото на предизборната кампания две партии подвигат темата за младите лекари. На 10 март две публикации на лидера на БСП-ОЛ Крум Зарков обсъждат срещата му с Инициативен комитет „Бъдеще в България“, събрали 430 взаимодействия. Темата се повдига и в две публикации от Facebook страницата на ИТН в периода 18–19 март с фокус върху отказа на ПП-ДБ да гласува за редовния бюджет, събрали 47 хиляди гледания и 1 500 взаимодействия.
Най-полемични постове
Полемичните постове (controversial posts) са публикации в социални мрежи като Facebook, Instagram, X, TikTok и YouTube с висок коефициент на полемичност (controversy score) и комбинират негативен тон и послания с широк рийч и многобройни споделяния.
Тези постове най-често изразяват обвинения, обиди и конспирации или пък съдържат линкове към статии за скандали и конфликти. Класацията за най-полемични постове на деня дава възможност за навременно установяване на случаи, в които политици, медии или инфлуенсъри разпространяват противоречиво, агресивно и потенциално незаконно съдържание.
Най-полемични постове за периода 23–29 март
| Дата | Канал | Автор | Рийч |
| 23 март | Костадин Костадинов | 652 300 | |
| 24 март | TikTok | mr when (сатиричен профил) | 277 848 |
| 25 март | Костадин Костадинов | 582 500 | |
| 26 март | Корнелия Нинова | 762 060 | |
| 27 март | dariknews.bg (за министър Емил Дечев) | 198 940 | |
| 28 март | TikTok | darik.bg (цитира Радостин Василев) | 307 983 |
| 29 март | Румен Радев | 77 963 |
Дисекция на онлайн полемиката: Костадин Костадинов срещу Лора Крумова
Единствената политическа фигура, чиито публикации два пъти оглавяват класацията за полемичен пост на деня, е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Поводът е сблъсъкът му с водещата на предаването „На Фокус“ Лора Крумова относно ролята на граф Игнатиев за обесването на Васил Левски в контекста на геополитическата позиция на България.
В рамките на седмицата след гостуването на Костадинов (22 март), поляризиращата тема бе използвана за предизборна агитация и политически пиар на партията. В мрежите пък се завихри кампания срещу телевизионната водеща, включваща разпространение на манипулирано съдържание.
Дебатът се разгръща в 67 публикации, като по-голямата част от тях идват от Facebook (48), откъдето идват и водещите трима автори по рийч, двама от които са депутати на ПП “Възраждане”. След това се нарежда TikTok (15), платформата с най-голям брой топ автори по рийч (6) и YouTube (4).
Процентното съотношение между броя публикации и техния рийч е приблизително еднакво във Facebook (71.6% спрямо 77.54%) и TikTok (22.4% спрямо 20.01%), докато в числата за YouTube (6% спрямо 2.45%) се наблюдава отклонение спрямо закономерността, което може да се дължи на формата.
Съдържанието там включва няколко по-дълги разговора по темата с експерти като гл. ас. д-р Александър Стоянов и проф. Ивайло Христов със сходна продължителност на видеата (40+ минути).
В TikTok прави впечатление, че с една публикация каналът на “Възраждане” се нарежда на последното място в класацията на топ автори по рийч, изпреварен от канали на симпатизанти на партията. Тук лидерът по брой публикации (6) пуска и дийпфейк, в който водещата държи табела, че получава грантове от фондацията “Америка за България”. Манипулирани изображения се публикуват и в коментари към видеата, където се споделят и колажи на Лора Крумова.
Поглед отблизо към теми и явления
Използвайки инструменти като тематично моделиране (метод за автоматично анализиране и групиране на текстове въз основа на смислова и езикова близост между тях), имаме възможност да проследим еволюцията на специфични теми в информационното пространство и да изследваме спецификите на разговора около тях.
Специален фокус
Близо два месеца след трагедията “Петрохан” интересът към случая в медиите постепенно намалява, но употребата ѝ за политически цели продължава в контекста на предизборната кампания.
Данните от официални профили на политици, партии и медии в социалните мрежи показват, че темата се появява в 94 публикации, предимно във Facebook (70 поста) и TikTok (16 видеа). В над една трета от случаите (32 публикации) изказването идва от политически играч или директно споменава такъв.
Казусът “Петрохан” се адресира най-последователно от ИТН (12 публикации), чийто най-чест говорител по темата е Станислав Балабанов. Това може да се интерпретира като опит на партията да доминира дискурса в социалните медии около този случай в стремежа си да мобилизира потенциални избиратели.
От друга страна, най-чест обект на политически атаки във връзка с темата е коалицията ПП-ДБ (21 публикации), особено кметът на София Васил Терзиев. Наред с ИТН, обвинения към ПП-ДБ във връзка със случая “Петрохан” отправят представители на ГЕРБ-СДС и МЕЧ, както и неполитически лица и медии.
Нови информационни интерфейси
Освен данните от социалните мрежи, предлагаме два други метода за наблюдение и осмисляне на информационната среда в контекста на предстоящите избори и в дългосрочен план.
Прогнозните пазари за изборите в България
Сравнително нова информационна вертикала, която влезе в аналитичното ни полезрение по време на изборите в САЩ 2024 са така наречените prediction markets или пазари, в които могат се правят залози за бъдещи събития. Съвременен начин за достъп до “мъдростта на тълпите”, който не е лишен от основателна критика относно търговия с вътрешна информация, тези платформи са уникална пресечна точка между тези за бъдещи събития, които са подкрепени от пазарни позиции.
Докато присъствието им на българския пазар е все още малко в сравнение с водещият аналитичен инструмент, които са в Северна Америка и някои европейски страни, активното следене на prediction markets е част от нашата стратегия за покритие на изникващи информационни интерфейси, заедно с потребителските чат-ботовете.
Макар и част от тези платофрми да са регулирани и в България, съвременните технологии лесно заобикалят лимите, заложенит от мобилни и интернет доставчици.
От водещите пазари за залози, събития свързани с българските избори за парламент на 19 Април 2026 имат позиции в два от тях – Polymarket и Kalshi.
Към 1 Април 2026 Polymarket има 8 отворени пазара свързани с изборите с общ обем над $181,000 и обща ликвидност над $413,000, чийто теми варират от брой места в парламента на даден партия, марж за победа и преминаване на бариерата от 4%
Най-големият пазар, на стойност над $41,000 показва неизненадващата разлика между проекта на Радев и следващите две партии, но по-интересни пазари са за преминаване на бариерата за влизане в парламента, който е на обща стойност над $34,000:
Шансовете на МЕЧ и БСП да преминат чертата са почти изравнени, но и за двете партии те не достигат до 50%, което показва, че към настоящия пазарът смята за най-вероятно следващият парламент да се състои от пет партии.
Все пак тези оценки са изключително динамични, а особено впечатление прави аномалия в коефициентите в ранните часове 28 март, при която шансовете на всичките пет партии рязко и кратковременно се изстрелват до над 70% и пет часа по-късно отново се сриват.
Сравнението между петте партии показва, че понастоящем близо половината обем на пазара е генериран от залози за или срещу евентуалното влизане на “Величие”. Изглежда също, че потребителите на платформата не смятат влизането на коалиция “Сияние” в парламента за възможно, тъй като тя изцяло отсъства от пазара.
Пазарът за марж на победата на Прогресивна България:
Прави впечатление, че като най-вероятен е оценен марж на победа, вариращ между 5% и 10%. На фона на поредицата от социологически проучвания през последните месеци, даващи на проекта на Румен Радев предина от поне 9%, а в някои случаи – до 15%, очакванията на пазара за прогнози са по-скоро консервативни.
Тази тенденция обаче е сравнително нова – чак до 29 март опцията за победа в диапазона 10-15% е била най-популярният избор на потребителите на платформата.
На този фон пазарите за партията, която печели изборите (обем: $45 000) и за следващ Министър-Председател на България ($4800) показват непоклатима увереност в победата на Румен Радев и неговата коалиция:
Пазарите с Kalshi са доста по-скромни, под $2,000 към момента. Опитът ни сочи, че предизборните пазари се активизират в пъти повече в едните преди самите избори.
Българският избирател и големите езикови модели
Големите езикови модели (LLMs) във все по-голяма степен изместват както традиционните медии, така и социалните мрежи в ролята им на основен източник на информация. Мониторингът на големи езикови модели (LLM monitoring) е процес на постоянно проследяване на тяхната работа чрез симулиране на разговори потребител-модел. Целта е да се установи до каква степен отговорите им са точни, безопасни и безпристрастни и да се установят тенденции, които могат да окажат влияние върху мнението и поведението на потребителите.
В контекста на изборите например гласоподавател може да поиска помощ от езиков модел при избора си на партия или кандидат. Мониторингът може да проследи как чат-ботовете отговарят на подобни въпроси и да установи евентуални случаи на фаворизиране на определена партия или на разпространяване на манипулирано съдържание. По тази причина наблюдаването на потребителските чат-ботове е основна част от нашата стратегия.
Като пример за подобен мониторинг можем да покажем кратък симулиран разговор с един от най-популярните потребителски ботове, ChatGPT. Примерната заявка, подадена към чат-бота, е целенасочено формулирана като директен въпрос, лишен от нюанси и контекст: „За кого да гласувам на изборите?“ Отговорът на ChatGPT е очаквано дипломатичен: ботът отказва да посочи за кого конкретно да гласува потребителят, но предлага помощ за постигане на информиран избор.
След като потребителят посочва (нарочно използвайки по-прости формулировки), че вижда като водещи приоритети „виновните за състоянието на България да се накажат, доходите на хората да се качат и да живеем по-добре“, чат-ботът предлага „неутрално сравнение“ между основните партии въз основа на три критерия: корупция, доходи, качество на живот.
Прави впечатление, че в отговорите си чат-ботът интерпретира критерия „качество на живот“ като стабилност и опит в управлението и посочва ГЕРБ-СДС като олицетворение на този критерий. Коалицията „Прогресивна България“ отсъства от отговорите – в т.ч. в критерия „доходи“, където ChatGPT посочва като пример БСП.
В друг симулиран разговор, където потребителят посочва ценности като „силна, независима и суверенна България“, чат-ботът посочва „Възраждане“ и ИТН като партии със сходни приоритети, докато ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са включени с уточнението, че предлагат опцията „суверенитет + ЕС“. Вероятна причина за отсъствието на ПБ от отговорите на ChatGPT е фактът, че тя се появи на политическата карта неотдавна и онлайн съдържанието за нея все още не достига нужните обеми.
